Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 124

Искам да благодаря на моята швейцарска издателка Анна фон Планта, която ми предостави ценни данни за законодателството, касаещо положението на проститутките в нейната страна. А също и на следните жени от Цюрих (не споменавам истинските им имена): Соня, която срещнах за пръв път в Мантуа (кой знае, може пък един ден някой да се заинтересува от книгата й!), Марта, Антенора, Исабела; а също и на Ейми, Лусия, Андрей, Ванеса, Патрик, Терез и Ана Кристина от Женева.

Благодарен съм и на Антонела Зара, която ми позволи да използвам откъси от книгата й „Науката за любовта“ за някои части от дневника на Мария.

Най-накрая благодаря на Мария (също измислено име), която днес живее в Лозана, омъжена е и има две красиви дъщери, за това, че по време на многото ни срещи сподели с мен и с Моника своята история, залегнала в основата на тази книга.

Паулу Коелю

ДНЕС ПАУЛУ КОЕЛЮ е феномен на масовата култура, признат в цял свят. Преведени на 56 езика и издавани в 150 страни, книгите му се превърнаха в любимо четиво за всеки, който иска да разбере идеите и стремежите на нашето време.

Навсякъде, където се издава Паулу Коелю, възторжената реакция на читателите надмина всички очаквания.

Така беше и през 1993 г., когато издателство „Харпър-Колинс“ пусна на книжния пазар в САЩ „Алхимика“ в 50 хиляди екземпляра — най-големият дотогава тираж на книга от бразилски автор. Днес този роман се смята за един от най-големите успехи на издателството.

Изключителният триумф на „Алхимика“ се повтаря във всички страни, в които е издаден: във Франция, където е публикуван от „Ан Кариер Едисион“, той оглавява класациите на бестселърите в продължение на пет поредни години; в Италия, където е лансиран от „Бомпиани“ и спечелва престижните награди „Супер Гринцане Кавур“ и „Флаяно“, в Германия, където излиза с щемпела на „Диогенес“ и се задържа 306 седмици в списъка на бестселърите на списание „Дер Шпигел“.

Кариерата на Паулу Коелю не се изчерпва само с голямото национално и международно признание на една-единствена негова книга. „Дневникът на един маг“, „Брида“, „Валкириите“, „Край река Пиедра седнах и заплаках“, „Петата планина“, „Воинът на светлината“, „Вероника решава да умре“, „Демонът и сеньорита Прим“ са книги, които доказват непреходния талант на своя автор и предаността на неговите читатели: рядка и успешна комбинация, която му донесе една от най-престижните немски награди — „Бамби“ за 2001 г., присъдена му за това, че „вярва в съдбата и в дарбите на човека, в способността му да поддържа жив хуманистичния пламък в света на мрака“.

На 28 октомври 2002 г. Паулу Коелю става член на Бразилската литературна академия. Този негов успех е естествен резултат от несравнимата му литературна траектория и от безспорното свидетелство за въздействащата сила на думите му, които днес биха могли да бъдат открити не само в многото му книги, но и на страниците на някои вестници, на които той редовно сътрудничи, като „Кориере дела Сера“ (Италия), „Ел Семанал“ (Испания), „Велт ам Зонтаг“ (Германия), „Чайна Таймс Дейли“ (Тайван), „Дневник“ (България).