Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 123

Имало едно време…

ПОСЛЕСЛОВ

Подобно на всички хора по света — като в този случай не се боя ни най-малко да обобщавам, — и на мен ми беше необходимо доста време, докато открия свещения смисъл на секса. Младостта ми съвпадна с една епоха на изключително голяма свобода, важни открития и много ексцеси, която беше последвана от консервативен период, изпълнен със забрани — цената, която трябваше да бъде платена за крайностите, които наистина имаха тежки последствия.

През десетилетието на ексцесите (говоря за седемдесетте години) писателят Ървинг Уолъс написа книга за американската цензура, разкривайки в нея юридическите машинации, целящи да попречат да бъде издаден един текст върху секса: „Седемте минути“.

В романа на Уолъс книгата, която е обект на дискусията за цензурата, само е спомената, а темата за сексуалността се появява рядко. Опитах се да си представя какво съдържа забранената книга; помислих си дали не бих могъл да я напиша аз самият. В романа си Уолъс често споменава несъществуващата книга и това ограничи — дори направи невъзможна — задачата, която си бях поставил. У мен остана само споменът за заглавието (смятам, че Уолъс е бил твърде консервативен по отношение на времето и реших малко да го увелича), както и идеята, че е важно да се подходи сериозно към темата за сексуалността — което впрочем вече е направено от много писатели.

През 1977 г., веднага след като бях изнесъл лекция в Мантуа (Италия), намерих в хотела, където бях отседнал, някакъв ръкопис, който ми бяха оставили на рецепцията. Обикновено не чета ръкописи, но този го прочетох — ставаше дума за истинската история на една бразилска проститутка, за браковете й, проблемите й със закона, авантюрите й. През 2000 г., минавайки през Цюрих, се свързах с въпросната проститутка — която ще наричам Соня — и й казах, че съм харесал ръкописа й. Препоръчах й да го изпрати на бразилското ми издателство, но то го отхвърли. Соня, която по това време се бе установила в Италия, взе влака и дойде да се срещне с мен в Цюрих. Покани ни — мен, мой приятел и една репортерка от в. „Блик“, която току-що ме бе интервюирана — да отидем на Лангщрасе, зоната на местната проституция. Не знаех, че Соня е предупредила колежките си за нашето посещение, и за моя изненада трябваше да раздавам автографи върху книгите си, преведени на най-различни езици.

По това време вече бях решил да пиша за секса, но все още нямах нито сюжет, нито главен герой; представях си нещо, което да е тясно свързано с традиционното търсене на свещеното, но посещението на Лангщрасе ме накара да разбера следното: за да се пише за свещената страна на секса, трябва преди това да се разбере защо той е бил толкова профаниран.

Разговаряйки с един журналист от списание „Л’Илюс-тре“ (Швейцария), му разказах историята за импровизираното раздаване на автографи на Лангщрасе и той публикува голям репортаж за събитието. В резултат на това един следобед, през който раздавах автографи в Женева, се появиха много проститутки, носейки мои книги. Една от тях привлече вниманието ми, отидохме с нея и с моята агентка и приятелка Моника Антунис да пием кафе, след което продължихме с вечеря, а през следващите дни се срещнахме още няколко пъти. Така постепенно се роди сюжетната нишка на „Единайсет минути“.