Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 7

Най-простото решение беше да се откаже от всякаква претенция към Клиъруотър. Но дори това криеше опасности. Ако тя престанеше да посещава колибата му, всички щяха да му се присмиват, щяха да започнат да го одумват. И ако, както предполагаше той, тя и облачният воин бяха спали заедно, това нямаше дълго да остане тайна за жените от племето. Жените си имаха начини да научават такива неща. И не можеха да пазят тайна. След като новината се разпространеше, нямаше да мине много време преди двамата да бъдат изправени пред съвета на старейшините. Не. Независимо от неговите чувства най-разумният ход беше да я вземе със себе си в Бет-Лем. С това истината щеше да остане скрита за племето до тяхното завръщане — може би дори по-дълго. Гордостта му беше наранена, но той не беше толкова горд, за да признае, че участието на Клиъруотър в такова рисковано пътуване все пак ще бъде прието с радост.

Случилото се бе по волята на Талисмана.

Но разбирането не притъпи болката. Дори сега, почти девет месеца по-късно, когато умът и дните му бяха щастливо запълнени с безброй проблеми, възникващи от новите му отговорности, невидимата рана понякога се отваряше и му отнемаше новонамереното задоволство. За щастие майсторите на желязо имаха едно силно лекарство за този вид болка — една огнена течност, наречена саке, която му даваше нов, безразсъден кураж, правеше езика му остър, събуждаше желания, които неговите прислужнички робини с готовност задоволяваха. И когато цялата страст беше задоволена и горчивата болка притъпена, настъпваше… забрава.

Глава 1

Летният дворец на Йоритомо То-Йота беше разположен в Йедо на Арон-гирен, голям земен участък, който той беше кръстил „Плаващото владение“. Йедо беше име на дворец, взето от далечното минало на собствената му раса; Арон-гирен беше име, дадено от народа на отдавна измряла нация, населявала някога земята, върху която бе построен дворецът — остров с формата на раздвоена рибешка опашка, простираща се в Източно море. Нарисуваната на ръка върху коприна карта на стената на покрития с книги кабинет показваше неговата голяма глава на акула, лежаща близко до сушата, с няколко по-малки острова, хванати като лещанки в отворената й уста. Дълги тесни пясъчни рифове притискаха в прегръдките си корема на акулата като риби лоцмани, надяващи се да намерят отпадъци за угощение.

Няколко други острова лежаха между Арон-гирен и сушата; най-големи бяха Ста-тана и Мана-тана; други като Гово-наса и Ерис-ирен бяха съвсем малки. Те също съставяха част от владението на Йоритомо и в зависимост от големината си имаха едно или повече защитени с оръдия пристанища и гарнизон. Ден или нощ никакъв съд, бил той морска джонка или плоскодънна рибарска лодка с едно гребло, не можеше да избяга, без да бъде открит от вечно бдящите патрулни кораби, които кръстосваха наоколо, а когато Йоритомо беше на острова, на никого не се разрешаваше да влезе в Арон-гирен без специален пропуск. Бдителността на гарнизона предпазваше острова от нашествие от деликатно наричаните „чуждестранни тела“ и осигуряваше безопасно придвижване на Йоритомо, семейството му и неговия високопоставен антураж при техните пътувания до и от огромните имения на сушата.