Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 250

Тоширо внезапно почувства, че стои на плаващ пясък, но и преди се беше измъквал от затруднения. Този път обаче нямаше готов отговор.

— Не ви разбирам, господарю.

— Може би аз мога да го обясня. — Йоритомо прелисти документите, които лежаха пред него, и взе три листа. — Това са описания на свидетели на бедствието в Херън Пул… някои от които включват инцидентите, случили се, след като ти си отвел войниците от гарнизона Мара-бара.

Тоширо се поклони.

— Аз вече обясних причините, поради които постъпих така.

— Да… и това решение е умно. Аз съм, между впрочем, изключително доволен от начина, по който си се справил с тази задача. Той се оказа много по-добър, отколкото някой от нас би могъл да се надява.

Йеясу кимна.

— Съгласен съм. Напълно удовлетворителен.

Йоритомо прочете внимателно най-горния лист, след това го остави върху другите в скута си.

— Онова, което ме озадачава, са описанията… всичките потвърдени от независими очевидци… за действията на жената дълго куче. Прав ли съм да предполагам, че това е същата личност, която е живяла в къщата на езерото?

— Не мога да твърдя това с абсолютна сигурност, господарю. Но ми беше дадено да разбера, че жената, която имате предвид, е носила бяла маска.

— На куртизанка.

— Не съм видял лично, но може би е така.

— Отбягваш въпроса ми — каза Йоритомо. — Блудницата на моя зет е носила бяла маска, когато си я срещнал на връщане от Кари-варан. Тя е била част от групата за бягство и ти си уредил прехвърлянето й в Херън Пул. Мисля, че можем спокойно да приемем, че тя е извършила действията, описани от очевидците, нали?

Шогунът прехвърли листата в скута си и зачете различни редове:

— … разцепи земята с вик… направи така, че от небето да валят камъни… отблъсна стрелите със стена от светлина… уби самураи, като насочи пръстите си към тях… принуди господаря Яма-Шита да се убие като се намушка няколко пъти… като го запази жив и на крака, докато го правеше.

Той събра листата и ги подаде на Йеясу.

— Дори само половината от това да е вярно е ясно, че Яма-Шита е бил изправен пред човек, надарен с изключителна сила. Имаш ли някакво обяснение на случилото се?

— Не, господарю. Хората, с които говорих след това, я нарекоха магьосница. Казаха, че се била обърнала към тъмните сили на земната магия. Но както знаете, в днешно време на такива идеи не се вярва.

— Така е — отговори Йоритомо. — Но ако това не е било магия… как е направено?

— Не мога да кажа, господарю.

Йоритомо го погледна замислено, след това се обърна към Йеясу.

— Не ни ли забавлява Яма-Шита преди няколко години с истории за тревните маймуни и така наречените им магически сили?

— Да — каза Йеясу. — Но той също не вярваше в тях.

Йоритомо се засмя сухо.

— Голяма грешка. — Той отново насочи вниманието си към Тоширо. — Беше естествено той да подценява техните способности, но сега е ясно, че е знаел за тях значително по-малко от онова, което трябва да знае човек на неговия пост и с неговия опит. Например шамбеланът неотдавна откри, че не всички мюти са с деформирани крайници, с пъстра кожа и с израстъци на главите. Някои от тях са почти с гладка кожа… като трекерите. Мислех, че двамата, които „мексиканецът“ беше изпратен да отвлече, са дълги кучета, но не съм бил прав. Те са мюти.