Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 245

После уговориха времето и мястото: по обяд в усамотената господарска къща в имението далеч от двореца и оживеното пристанище. Разтоварването на раклата посред бял ден нямало да привлече вниманието на стражата, а един чиновник от двореца щял да е наблизо, за да разкара досадните митнически служители.

В уговорения час една волска кола и четирима носачи тръгнаха към мястото на срещата. Доста пред нея яздеха двамата помощници и четирима други самураи. Далеч назад имаше втора кола с дванадесет войници в цивилни дрехи. Трите групи сменяха скоростта и разстоянието и за случайния наблюдател нямаха нищо общо помежду си — всъщност искаха да създадат точно такова впечатление.

Когато конните самураи изследваха района около господарската къща, за да са сигурни, че няма скрита вражеска засада, двамата им началници заповядаха колата с раклата да влезе в района. Втората кола с преоблечените войници, чиито оръжия бяха скрити под сламата, върху която лежаха, спря на пътя отвън. За всеки минувач те бяха просто група селяни, спрели да се разтъпчат.

Господарската къща — дървена сграда с керемиден покрив, датираща от средата на миналото столетие — беше необитавана и прашна. Двама от офицерите на Мин-Орота, които помощниците на Яма-Шита вече бяха срещали, ги отведоха заедно с раклата при Мин-Орота, след това се оттеглиха заедно с четиримата носачи. Носачите бяха преоблечени войници, взети от общо четиридесетимата оцелели при разгрома в Херън Пул.

Кио Мин-Орота седеше на сламена рогозка, поставена в центъра на подиум, издигнат в дъното на стаята. Той ги извика да се приближат и да махнат четирите сламени рогозки, покриващи пода пред него. Самураите махнаха рогозките и видяха скрита врата, която водеше в дълбоко мазе.

Там, обясни Мин-Орота, трябвало да се сложи раклата. След това върху вратата щяло да се сложи дюшеме и раклата щяла да остане там, докато не дойде да я извади наследникът на Яма-Шита. Но първо той искал да види безценния предмет, на който техният господар възлагал толкова големи надежди.

Помощниците го помолиха да повика двамата си офицери, после четиримата мъже измъкнаха топовете копринен плат от раклата и извадиха един голям, тежък предмет, увит в ленено платно. Хората на Мин-Орота излязоха от стаята, а двамата помощници отгърнаха платното. Видя се двигател на „Скайхок“, поставен в дървена рамка. Ламинираното витло бе сложено до него.

Мин-Орота го разгледа отблизо, без да го докосва. Това ли бил странният уред, с който се движели летящите коне на Федерацията и който уж бил унищожен?

Мин-Орота похвали съобразителността на Яма-Шита. Каза, че освен всичките си други качества той бил и майстор на илюзията! Защото нали апаратът бил погълнат от огъня в присъствието на представители на шогуна?