Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 232

Докато тичаха към работилниците, Джоди и Келсо чуха пронизителните писъци на жените. Нямаше значение. Всички пищяха и крещяха. Когато най-близките войници стигнаха до градинската стена, никой от слугите не беше в състояние да им каже нещо — а и на войниците вече не им достигаше дъх.

Стив тъкмо щеше да натисне копчетата, които щяха да разрушат въздушната акробатика на формацията, когато самолетът, на който беше генералният консул На-кане, се върна от полета над Ба-сатана и започна да кръжи над официалната резиденция и правителственото имение. Консулът не беше променил мнението си относно летенето, но — преодолял началния ужас — беше очарован от новата гледка към света. Очите му бяха втренчени в по-големия от двата острова в езерото, който сега беше почти директно под него.

Всичко изглеждаше толкова малко! Но то беше там долу, в лятната къща, където беше прекарал най-незабравимите часове от живота си в ръцете на тайната си любовница; красивата чужденка, която притежаваше най-редкия дар — гладко, сладко, ухаещо, окосмено, където трябва тяло. Мисълта за следващото му посещение при нея го изпълни с приятно очакване; разбирането, че то може би ще е последно, внесе горчивина в приятното чувство. Той нямаше представа, че не нейната смърт наближава, а неговата.

Самолетът му, следван от двата ескортиращи го самолета, тъкмо се насочваше към Херън Пул, когато Стив взриви първите пет самолета. Пилотът на консула видя огнените кълба, замаха като обезумял с две ръце и успя да привлече вниманието на ескортиращите самолети. Те се приближиха до него, крилата им почти се допряха. Водещият летец напразно крещеше на колегите си и сочеше над носа. Двамата други летци му махнаха, че са разбрали. Летецът на консула даде сигнал да запалят последните ракети и ги поведе към летището.

Тоширо Хазе-Гава се мъчеше да укроти непокорния си кон. Той също беше слисан от неочакваното взривяване на петте летящи коня, но тъй като ударът беше насочен срещу известни врагове на държавата, не беше обзет от общото чувство на ужас. Онова, което го разтърси, беше безсърдечната ефективност на Брикман. Освен за това му беше трудно да мисли за нещо друго, освен как да остане на седлото и да се държи с необходимото достойнство сред почти пълния хаос, обхванал зрителите на трибуната и войската от двете й страни.

При липсата на всякакви заповеди отгоре офицерите крещяха на войниците да не развалят строя и гледаха към небето, за да се предпазят от падащите горящи отломки. Останалото без крака тяло на един от пилотите удари с отвратителен глух звук земята само на няколко крачки от изправилия се на задните си крака кон на пратеника. Той дръпна свирепо юздите на коня и стовари камшика си върху врата му, когато една метална касета от пускови ракети полетя надолу като откъсната от буря керемида и покоси няколко от войниците на Мин-Орота, като обезглави един пехотинец и повали още петима-шестима. Останалите се разбягаха.