Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 220

— Кажи му, че пратеникът се надява доброто щастие да споходи начинанието му. И го увери, че ако се провали, ще направя всичко възможно моят меч да го достигне пръв. — Затвори вратата, яхна коня и направи знак на ескорта си да го последва. Коленичилите носачи заровиха лица в тревата и останаха така, докато ударите от копитата не заглъхнаха.

Прислужниците на Кадилак бяха възбудени още от рано сутринта, когато предната част от войници и длъжностни лица от Бо-сона пристигна да провери дали всичко е наред. Скромното затънтено село рядко беше удостоявано с такава почит и те очакваха да станат свидетели на нещо забележително.

Всичко трябваше да започне с процесия. Предвождани от тромпети и барабани, флейти, гонгове и напяващи свещеници, двама феодали с богато облечените си свити трябваше да минат по новия път откъм източната страна на павилиона. Пеши войници с дълги пики с флагове на фамилиите Мин-Орота и Яма-Шита вече бяха заели местата си по пътя. Слънцето се издигаше в синьото небе, леко забулено с тънки като бяла коприна валма облаци.

Всичко обещаваше да бъде един паметен ден.

Иззад параваните Стив, Кадилак, Джоди и Келсо наблюдаваха непрекъснатия наплив на хора с нарастващо напрежение. Стив знаеше, че нищо не може да се случи преди пристигането на Клиъруотър. При последното му посещение бяха разработили план, но дали той щеше да успее? Само времето щеше да покаже и, както обикновено, най-трудно се понасяше чакането и несигурността. Те щяха да имат предимството на изненадата, но въпреки грижливото планиране поемаха огромен риск. Само Клиъруотър имаше силата да промени това съотношение.

„О, Небесна майко! Доведи я тук, само това те моля…“

Кадилак го сръга и му посочи петима конници, препускащи в лек галоп. Първият беше пратеникът Тоширо Хазе-Гава. Той можеше да окаже известна помощ. Не. Това не беше вярно. Той беше достатъчно тъп, за да повярва на историята на Стив, и достатъчно умен, за да му възложи работа като пощальон. Без неговата подкрепа сега нямаше да са тук. Пратеникът беше пренебрегнал предупреждението му да стои настрана — вероятно защото беше длъжен да присъства. Но пък ако някой от екипа на шогуна не присъстваше, това нямаше да, изглежда, много добре след злополуката. Т.Х.Г. просто трябваше да се възползва от шансовете както всеки друг.

Чуха тръби и биене на барабани. Стив погледна през параваните и видя един самурай на кон да препуска към Херън Пул. Войниците застанаха в стойка мирно — левият крак настрани и малко напред, левият юмрук високо върху бедрото, дясната ръка протегната на нивото на рамото под прав ъгъл спрямо дръжката на копието. Звукът на барабаните и тръбите стана по-силен.

„Хайде, Клиъруотър! Къде си, по дяволите?“

От разговорите, които беше чул Кадилак, Стив знаеше, че преди първия за деня полет ще има много церемонии. Искаше Клиъруотър да е тук, за да поддържа Кадилак във форма. Мютът вече беше ударил две големи глътки саке, за да успокои нервите си или да удави тъгата — или и двете. Стив му беше взел шишето и го беше заплашил, че и тримата ще го бият по главата, ако глътне дори и капка повече.