Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 150

— Добре казано. Иска ми се всички да го чувстват така.

Тоширо прие този коментар с друг дълбок поклон. Дотук добре, но опасността още не беше отминала.

— Господарю, ако бях длъжен да се върна с празни ръце, щях да предпочета да се самоубия, вместо да изгубя достойнство, като призная тази печална грешка в преценката си. Но аз спрях ръката си, защото новината, която нося, е по-важна от всичко, за което сме говорили досега.

— Продължавай…

Пратеникът се подвоуми, устата му внезапно пресъхна. Той прекара език по зъбите си да ги овлажни, после каза:

— Заплахата за възможен съюз между Яма-Шита и Федерацията е заменена с директна заплаха от самата Федерация.

Устните и очите на шогуна се свиха в три тънки линии.

— Владетелят на Федерацията знае за споразумението между тревните маймуни и господаря Яма-Шита… знае дори условията на размяната. Доставка на пушки срещу един летящ кон с конник. „Мексиканецът“ знае също кога и къде са доставени оръжията. Той твърди, че неговите господари имат тайни прибори, които им позволяват да ни шпионират отдалеч. Използваната от него фраза беше: „Те имат очи и уши навсякъде по небето“.

— Обясни ли какво означава това?

— Не, господарю. Предполагам, че е имал предвид прибори, изработени от онези, които владеят висшите занаяти. Така че дори да беше обяснил, съмнявам се, че щях да разбера.

— Вярваш ли му?

Тоширо бръкна в робата си и извади радионожа на Стив, увит в парче черна коприна.

— Той предложи това като доказателство. От него го е взел самураят Нака-Джима.

Той се наведе и остави внимателно ножа върху рогозката пред подиума.

Петимата телохранители, седнали в полукръг зад шогуна, се надигнаха и протегнаха шии да го видят.

Йоритомо го огледа критично.

— Какво е това?

— Нещо, което се страхувам да докосна, дори да говоря за него, но което дългът изисква да ви представя.

— Да не говориш за прибор, захранван от тъмна светлина?

Тоширо наведе глава.

— Ясно. С това ти безусловно си извинен за вземането на такъв предмет и донасянето му пред мен — каза Йоритомо. — И си освободен от всяко бъдещо обвинение в предателство, възникващо от неговото последващо запазване или изхвърляне, заповядано от мен. Това прави ли те да се чувстваш по-щастлив?

— Малко по-малко неспокоен може би. — Тоширо би предпочел да получи това решаващо опрощение в писмена форма.

— Тревожиш се прекалено много. Отвори го.

Тоширо разви пакета, като внимаваше да не докосне съдържанието.

Шогунът погледна бойния нож.

— Надявам се, заради теб, да е нещо повече от онова, което виждат очите ми.

Пратеникът натисна ключалките, свали дървените чирени на дръжката и показа монтираната върху металната рамка отдолу микросхема.

Йоритомо, който никога не беше виждал никакъв електронен прибор, гледаше миниатюрния радиопредавател с предпазливостта на човек, който почти очаква той неочаквано да оживее и да изпълни стаята със смъртоносни лъчи.

— И какво прави това нещо?