Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 81

Той плъзна ръка под хавлиения халат.

— Предпочитам удоволствията, които мога да получа в момента.

Пулсът й заби по-бързо.

— Приготвила съм необходимата бланка.

— Каква бланка?

— За сметката. Единственото, което трябва да направиш, е… Ау. — Хавлиеният халат се разтвори като вода под умелите му пръсти. Тя възкликна, потръпна, готова да се разтопи. — Как го направи?

— Идвай да си лягаш. — Нейт я пое на ръце. — Ще ти покажа.

Малко след разсъмване Натаниъл слизаше бавно по извитите стълби към терасата, пъхнал ръце в джобовете си, и си подсвиркваше доволно. Холандеца със същата стойка се спускаше по отсрещните стълби, когато двамата се забелязаха и се срещнаха в центъра.

Изгледаха се и изругаха.

— Какво правиш тук в този час? — попита Холандеца.

— И аз мога да ти задам същия въпрос.

— Аз живея тук, нали не си забравил?

Натаниъл наклони глава на една страна.

— Живееш ето там. — Той посочи кухненското крило.

— Разхождам се на чист въздух — каза Холандеца, след като се бе зачудил какво да излъже.

— И аз.

Холандеца насочи поглед към терасата на Меган. Натаниъл извърна очи към прозорците на Коко. И двамата прецениха, че е най-добре да престанат да се разпитват.

— Така. Предполагам, че искаш нещо за закуска.

Натаниъл прекара език по зъбите си.

— Бих похапнал нещо.

— Хайде, мърдай, няма да висим тук цяла сутрин.

Облекчени, че бе станало така, те потеглиха към кухнята в пълно доволство.

Успа се. Това бе грешка, която я накара да изфучи от стаята, докато все още закопчаваше блузата си. Спря, за да надникне в стаята на Кевин, забеляза небрежно оправеното легло и въздъхна.

Всички бяха вече станали и се бяха заели с работата си, всички, освен нея.

Отпрали се към кабинета, като мислено задраска закуската със сина си от списъка с малките удоволствия за деня.

— Мили Боже! — Коко размаха ръце, когато Меган за малко не я събори във фоайето. — Да не би нещо да не е наред?

— Не, извинявай. Просто съм закъсняла.

— Среща ли имаш?

— Не. — Меган си пое дъх. — Искам да кажа, че съм закъсняла за работа.

— Мили Боже, аз пък помислих, че има някакъв проблем. Току-що ти оставих бележка на бюрото. Хайде, мила, отивай, няма да те задържам повече.

— Ама… — Меган усети, че говори на обърнатия гръб на Коко, затова се отправи към кабинета си, за да прочете бележката.

Съобщението на Коко се оказа напълно неофициално.

Скъпа Меган, надявам се, че си спала добре. В кафеварката ти има прясно кафе и ти оставих кошничка с кифли. Трябва да закусваш. Кевин похапна като младо вълче. Толкова е приятно, когато видиш, че някое момче яде с такава наслада. Двамата с Нейт ще се върнат след няколко часа. Не се преуморявай.

Обичам те, Коко

Р.S. Картите ми показаха, че днес ти предстои да отговориш на два важни въпроса. Единият отговор идва от сърцето, а другият от ума. Не е ли много интересно?

Меган изпухтя и тъкмо препрочиташе така наречената бележка, когато Аманда надникна.

— Имащ ли една минутка?

— Разбира се. — Тя й подаде листа. — Би ли ми превела това?