Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 48

— Няк’ъв си богат копелдак ще се дотътри, за да се натъпче безплатно до посиняване.

— Господин Ван Хорн! — Сърцето на Коко се преобърна. След шест месеца не би трябвало да е шокирана от езика на този мъж, но той наистина бе невъзможен. — Познавам господин Джеймс от… Ами от много години. Уверявам ви, че той е много успешен бизнесмен, предприемач. Не е дошъл, за да се тъпче безплатно.

Холандеца изсумтя и погледна многозначително Коко. Бая се беше натруфила, забеляза той. Роклята бе такава лъскавка и игрива и бе достатъчно къса, за да и покаже краката. И бузите й бяха порозовели. А тази розовина едва ли бе от топлината на фурните в кухнята. Той изкриви устни в презрителен присмех.

— Той к’во, да не ти е гадже?

Розовото се превърна в рачешко червено.

— Не, разбира се. Жена с моя… Опит няма гаджета. — Тя тайно огледа отражението си в комина от неръждаема стомана над печката. — Може би възлюбен.

Възлюбен. Дрън-дрън!

— Чух, че се бил женил четири пъти и плащал такива издръжки, дето спокойно ще ни покрият националния дълг. Ти да не би да си си навила на пръста да станеш женичка номер пет?

Останала без думи, Коко притисна ръка към сърцето си.

— Вие сте… — Тя заекна, защото не знаеше какво да каже. — Невъзможен грубиян. Нетърпим нахал.

— Ей, аз нямам нищо против, ако си решила да пипнеш някоя тлъста рибка в мрежата.

Коко хлъцна. Въпреки че от гняв пред очите й избиха червени кръгове, тя бе ужасена от себе си — все пак се имаше за цивилизована жена — когато заби в едрите му гърди лакирания си в червено нокът.

— Повече няма да търпя обидите ви.

— А стига бе! — В отговор той бутна пръст в нейните гърди. — И к’во ще напра’иш?

Тя се приведе напред така, че носовете им почти се допряха.

— Ще ви уволня.

— Е сега вече ми разби сърцето. Давай, кукличке, да те видя как ще ме сриташ отзад. Да те видя как ще я втасаш, като нахлуят довечера.

— Уверявам ви, че ще се справя чудесно. — Сърцето й биеше прекалено бързо. Коко се зачуди как още не е изхвръкнало от гърдите й.

— Как ли пък не. — Ненавиждаше парфюма й. Мразеше го, защото ноздрите му не успяваха да поемат достатъчно, а устата му се изпълваше със слюнка. — Когато стъпих на борда, ти не знаеше накъде да се обърнеш.

Тя не можеше да си поеме дъх, наистина не можеше.

— В тази кухня няма нужда от вас, господин Ван Хорн. Аз също нямам нужда от вас.

— Имаш, и още как. — Кога беше поставил ръце на раменете й? Защо нейните длани лежаха на гърдите му? Я по дяволите с такива „кога“ и „защо“, каза си той. Щеше да й покаже още сега за какво става въпрос.

Очите й се отвориха широко, когато твърдата му уста, обикновено подигравателно изкривена, притисна нейната в целувка. Само че Коко не видя абсолютно нищо. Светът й, прекрасният й, добре организиран свят, се наклони заплашително под краката. Затова — единствено поради тази причина — тя се притисна към него.

Щеше да го прасне през лицето. Разбира се, че щеше да го стори.