Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 39

Натаниъл имаше още един белег, точно под кръста, близо до бедрото. Когато Алекс започна да го разпитва с детска настойчивост, мъжът обясни, че бил от змиорка, с която се бил вплел в двубой някъде из Тихия океан.

Кевин веднага си представи Натаниъл, въоръжен единствено с нож, стиснат между зъбите, започнал битка на живот и смърт с люспесто създание не много по-различно от чудовището на Лох Нес.

Освен това новият му приятел си имаше и папагал, огромна пъстроцветна птица, която си стоеше вътре в къщата на дървена стойка и бъбреше. Любимият израз на Кевин стана „Откъсни й главата“.

Кевин реши, че Натаниъл Фюри бе най-готиният човек, когото някога бе познавал — мъж, пропътувал също като Синдбад седемте морета на длъж и на шир, белязан в битки, за които носеше неоспорими доказателства. Това бе човек, който обичаше кучета и говорещи папагали.

По всичко личеше, че не му бе неприятно Кевин да се мотае около него, а Алекс и Джени да тичат из двора с кучето, докато се стрелят с въображаеми лазерни пистолети. За него обаче бе много по-интересно да е до Нейт и да го наблюдава как забива пирони в дъските.

Чак след шест обработени дъски Кевин събра смелост да го атакува с напиращите въпроси.

— А ти защо искаш тераса тук?

— За да мога да седя на нея. — Мъжът нагласи нова дъска на място.

— Ама нали си имаш една отзад?

— И тя ще си остане там. — Три удара с чука и пиронът бе забит до главичката. Натаниъл се отпусна, клекнал на пети. На главата си бе вързал кърпа и бе облечен единствено в разръфани къси джинси. Кожата му бе загоряла от слънцето и покрита с капчици пот. — Виждаш ли как се оформя рамката?

Кевин проследи с поглед гредите, които обхождаха едната страна на къщата.

— А-ха.

— Продължаваме, значи, така, докато стигнем до другата тераса.

Погледът на Кевин светна.

— Значи ще обиколи цялата къща, също като кръг.

— Правилно си схванал. — Натаниъл заби следващия пирон и се намести. — Харесва ли ти острова?

Зададе въпроса така естествено, сякаш питаше друг възрастен и затова Кевин първо се огледа, за да е сигурен, че мъжът говори на него.

— Харесва ми. Много. Живеем в замъка, но мога да си играя непрекъснато с Алекс и Джени.

— Нали и в Оклахома си имаше приятели?

— О, да. Най-добрият ми приятел беше Джон Къртис Силвърхорн. Той е наполовина команч. Мама каза, че може да идва на гости когато пожелае, а иначе ще си пишем непрекъснато. Вече му писах за китовете. — Кевин се усмихна срамежливо. — Това ми хареса най-много от всичко.

— Значи трябва пак да излезем.

— Наистина ли? Кога?

Натаниъл спря работата с чука и погледна момченцето. Трябваше да се сети от наблюденията си над Алекс и Джени, че когато децата са отгледани с любов и доверие, те вярват на всичко, което им се казва.

— Можеш да дойдеш с мен, когато пожелаеш. Стига майка ти да разреши.

Наградата му за необмисленото предложение бе слънчева усмивка.

— Може ли пак да ми дадеш да покарам кораба?

— Да. — Натаниъл се ухили и обърна бейзболната шапка на Кевин наопаки. — Може. Искаш ли да забиеш няколко пирона?