Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 115

— Натаниъл… — Опита се да си каже, че всичко бе прекалено бързо, прекалено глупаво, но мисълта избяга. — Прекрасен е.

— Той е бил предопределен. — Докосна устните й със своите. — Както и на нас ни е било писано да сме заедно. Ожени се за мен, Меган. Започни нов живот с мен. Нека бъда баща на Кевин и да имаме и други деца с теб. Нека остарея с теб.

Тя не можеше да намери логика, нито пък да измисли причини, поради които да иска да чакат. Отговори със сърцето си.

— Да. Да на всичко, което каза. — Разсмя се и го прегърна. — О, Натаниъл. Да, да, да…

Той затвори очи от облекчение и радост.

— Сигурна ли си, че не искаш да категоризираш това?

— Сигурна съм. Съвсем сигурна. — Отдръпна се и му подаде ръка. — Моля те. Искам си луната и звездите. Искам и теб.

Нейт плъзна пръстена на ръката й.

— Имаш ме, сладурче.

Когато я привлече отново, му се стори, че чува тиха въздишка, много наподобяваща въздишката на жена.

ЕПИЛОГ

— Мамо! Тук сме!

Меган вдигна поглед от бюрото си, тъкмо когато Кевин влетя в кабинета. Вдигна едната си вежда, когато забеляза сакото, което бе облякъл.

— Боже, Боже, колко си хубав!

— Нали каза, че трябва да се облека, защото било тържество по случай рождения ден на леля Колийн. Нали изглеждам добре? — Той протегна вратле. — Татко ми показа как да си вържа сам вратовръзката.

— Справил си се отлично. — Тя се въздържа да приглади и затегне възела. — Как беше бизнеса с разходките днес?

— Страхотно. Спокойно море и освежаващ бриз. Видяхме първия кит ляво на борд.

— Боже, колко обичам тези морски термини. — Меган го целуна по носа.

— Ако не трябваше да ходя на училище, щях да работя всеки ден с татко и Холт, не само в събота.

— А ако не ходиш на училище, няма да знаеш много повече, отколкото сега. Съботите са ти достатъчни. — Тя го подръпна за косата. — Така е, приятелю.

Кевин си знаеше, че ще стане така. Не че имаше нещо против училището. Все пак бе цяла една година по-напред от Алекс. Усмихна се широко на майка си.

— Всички са тук. Кога ще се появят новите бебета?

— М-м-м… — Сестрите Калхун бяха бременни в различни месеци и това бе доста интересен въпрос. — Бих казала, че ще се започне следващия месец и така ще бъде чак до Нова година.

Той прокара пръст по ръба на бюрото й.

— А коя според теб ще бъде първа? Кейкей или Сузана?

— Защо? — Меган вдигна очи от счетоводната книга и присви очи. — Кевин, да не би да си правил залози за кое ще бъде следващото бебе?

— Ама, мамо…

— Никакво залагане! — повтори тя и едва потисна смеха си. — Изчакай ме само минутка да приключа с това и идвам.

— Побързай. — Кевин вече подскачаше. — Всички са готови.

— Добре, само да… — Само нищо, помисли си Меган и затвори счетоводната книга със замах. — Работното време свърши. Да отиваме да се веселим.

— Дадено! — Кевин я грабна за ръката и я потегли от стаята. — Алекс каза, че Холандеца е направил невероятна торта и на нея ще има поне сто свещи.

— Няма да са точно сто — поправи го през смях Меган. Когато наближиха семейното крило, тя погледна нагоре. — Скъпи, най-добре първо да надникна горе.