Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 113

Нейт се засмя и я целуна.

— Съдбата се гради на съвпадения.

— Ами перлите?

— Именно. — Той ги проследи с пръст. — Символ на семейството, издръжливостта, невинността. Много ти отиват.

— Те… Знам, че трябваше да намеря начин да не ги приема, ала когато Сузана ми ги сложи, след като се качихме горе, ми се стори, че са мои.

— Така е. Запитай се защо ги намери, защо след като семейство Калхун са търсили изумрудите, не са открили и най-незначителния намек за тази кутия? Счетоводната книга на Фъргюс се появи едва след като ти пристигна в Кулите. Ето го и кодираното съобщение. Кой би могъл да го разкодира, ако не логичната мисъл на една счетоводителка.

Тя поклати глава и се разсмя.

— Не мога да намеря обяснение.

— Тогава просто приеми нещата такива, каквито са.

— Вълшебен камък за Джени, войници за момчетата. — Меган положи глава на рамото му. — Май не мога да споря за подобни съвпадения. Нито пък за съдбата. — Изпълнена със задоволство, тя затвори очи и остави вятъра да помилва страните й. — Не мога да повярвам, че само преди няколко дни бях побеляла от тревоги. Някъде тук си го открил, нали?

— Да. — Реши, че бе най-добре да не споменава пред нея колко бе трудно изкачването. — Последвах птицата.

— Птицата ли? — Меган се отдръпна, без да разбира. — Странно. Кевин ми спомена за една птица. Бяла със зелени очи, била останала с него през нощта. Само че той има прекалено развинтено въображение.

— Имаше птица — каза й Натаниъл. — Бяла чайка с изумрудени очи. Очите на Бианка.

— Само че…

— Приеми магията, когато я откриеш. — Той обгърна раменете й, за да могат и двамата да се насладят на шума на прибоя. — Имам нещо за теб, Меган.

— М-м-м? — Чувстваше се доволна, сънлива и измърка в знак на протест, когато Нейт се отдръпна.

Той бръкна в сакото си и извади някакъв свитък.

— Може и да ти е трудно да ги прочетеш на лунната светлина.

— Какво е това? — Тя ги загледа с любопитство. — Още фактури ли?

— Не. Застраховка живот.

— Я… Боже! Не бива да я разнасяш наоколо. Трябва да я прибереш някъде в сейф. При това защитен от пожар.

— Млъквай. — Нервите му започваха да се опъват, затова Нейт стана и приближи до ръба на скалата, а след това се върна. — Има и здравна застраховка, там е и ипотеката ми и няколко акции. И противната пенсионна сметка.

Меган държеше документите, сякаш бяха диаманти.

— Попълнил си бланката…

— Щом се налага, и аз мога да съм практичен. Щом искаш сигурност, ще ти осигуря сигурност. Има достатъчно цифри, за да има с какво да се занимаваш.

Меган стисна устни.

— Значи си го направил заради мен?

— Всичко съм готов да направя заради теб. Щом предпочиташ да си влагам парите в пенсионно осигуряване, вместо да съсичам дракони, добре, става!

Тя го погледна, застанал на фона на океана и звездите, краката му разкрачени, сякаш бе на палубата на кораб, очите му блеснали със сила, която разпръсваше тъмнината. А синините по лицето му се стопяваха.

— Ти си съсякъл твоя дракон преди години, Натаниъл. — За да не стоят бездейни ръцете й, Меган приглади документите. — Аз обаче имам проблем да съсека моя. — Тя се изправи, приближи се до него и пъхна хартиите в джоба му. — Леля Колийн ме притисна в ъгъла днес. Каза много неща, включително и това, колко съм била умна, че не поемам никакви рискове. Как никога не бих направила грешката да позволя някой мъж да стане прекалено значим. Било по-добре да съм сама, отколкото да се доверя на някой и да му отдам сърцето си. Тези думи ме притесниха и ме уплашиха. Трябваше да мине известно време, за да разбера какво точно е имала предвид. Предизвиквала ме е да се изправя срещу себе си.