Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 11

Но ето, че се появи Ван Хорн — или Холандеца, както го наричаха — истински слон в стъкларски магазин с огромни мощни рамене, ръце като диреци, целите изрисувани с татуировки. Отказа да си слага спретнатата бяла престилка с елегантен син надпис, която тя бе поръчала, и вместо това се появяваше с навити ръкави и продрани джинси, вързани на кръста с въже.

Прошарената му коса бе пристегната на опашка, а обикновено намръщеното му лице бе едро, около очите като гъста паяжина се виждаха множество бръчки. Носът му, чупен няколко пъти в разпри, с които той толкова обичаше да се хвали, бе широк и крив. Кожата му бе кафява и износена като на старо седло.

А пък езикът… Е, Коко не се смяташе за някоя префинена моралистка, ала все пак беше дама.

Поне можеше да готви. Това бе единственото качество, което този грубиян притежаваше. Докато Холандеца се трудеше над печката, тя наглеждаше останалите готвачи. Специалитетите за тази вечер бяха типичната за Нова Англия рибена яхния и пълнена пъстърва по френски. Всичко и се стори съвсем наред.

— Господин Ван Хорн — започна Коко с глас, който винаги го принуждаваше да изпъва гръб. — Вие отговаряте за всичко тук, докато съм долу. Не предвиждам да възникнат проблеми, но ако все пак има нещо, ще бъда в трапезарията със семейството.

Той я погледна пренебрежително и подигравателно през рамо. Женската се бе наконтила тази вечер, все едно, че щеше да ходи я на опера, я на нещо такова. Червена коприна и перли. Прииска му се да изсумти, ала гнусният й парфюм щеше да му развали удоволствието от аромата на ориз с къри.

— Готвил съм на триста мъже — каза Холандеца с продрания си груб глас. — Мога да се оправя с двайсетина смотани туристи.

— Говорите за нашите гости — изсъска тя през зъби. — Те може и да се окажат по-придирчиви от моряците, дето няма къде да мръднат от ръждясалия кораб.

Един от сервитьорите влетя с вече използвани чинии. Очите на Холандеца се спряха на чиния с нелоялен ордьовър. На неговия кораб мъжете омитаха всичко от чинните.

— Тъпаците да не би да не са гладни?

— Господин Ван Хорн. — Коко пое дълбоко въздух през носа си. — Не си позволявайте да излизате от кухнята. Няма да позволя отново да влизате в ресторанта и да упреквате гостите заради навиците им на хранене. Ако обичате, подредете по-добре тази салата — обърна се тя към един от готвачите и пое към вратата.

— Хич не ги понасям такива надути кокони — измърмори Холандеца. Ако не беше заради Нейт, каза си кисело той, Холандеца Ван Хорн нямаше да се примири да приема заповеди от една проклета дама.

Натаниъл не споделяше презрението, което старият му другар от флота таеше към жените. Той просто ги харесваше. Беше му приятно да преценява как изглеждат, обичаше миризмата им, гласовете им и бе повече от доволен да седне в семейния хол с шест от най-красивите жени, които бе имал удоволствието някога да познава.

Жените от семейство Калхун бяха истинско удоволствие за него. Сузана с топлите очи. Лайла с ненатрапчивото сексуално излъчване, рязката ефективност на Аманда, дръзката усмивка на Кейкей, да не говорим пък за женствеността и елегантността на Коко.