Читать «Творецът на прекрасното» онлайн - страница 8

От такова състояние на унес го извади появата на Ани Ховендън, която влезе в магазина със свободата на клиент, но и с малко от фамилиарността на приятел от детинство. Тя бе пробила сребърния си напръстник и искаше Оуен да й го поправи.

— Но откъде да знам дали ще благоволиш да направиш подобно нещо — каза тя през смях, — сега, когато толкова си изпълнен от идеята да вдъхнеш живот на механизма.

— Как ти хрумна такава мисъл, Ани? — попита Оуен, стреснат от изненада.

— О, аз си я измислих — отвърна тя. — Пък си и спомних какво ми казваше много отдавна, когато беше малко момче, а аз — дете. Както и да е, ще ми поправиш ли този нещастен напръстник?

— За тебе ще направя всичко — каза Оуен Уорланд, — всичко, дори ако трябва да работя на наковалнята на Робърт Данфърт.

— Би било прекрасна гледка — отвърна Ани, като погледна с недоловимо пренебрежение дребната и слаба фигура на твореца. — Е, ето напръстника.

— Странна е тази твоя идея обаче — рече Оуен, — за одушевяване на материята.

И след туй в съзнанието му се прокрадна мисълта, че младото момиче притежава дарбата да го усеща по-добре от останалите хора. Каква помощ и сила би означавало това за него в самотните му усилия, ако срещнеше разбиране у единствения човек, когото обичаше. Хора, чиито занимания са изолирани от обикновените житейски работи — хора, или надминали човечеството, или отклонили се от него — често са обхващани от усещане за нравствен студ, от който духът започва да зъзне, като че е достигнал ледената пустош около полюса. „Какво ли изпитва пророкът, поетът, новаторът, престъпникът или всеки друг с човешки копнежи, но откъснат от хората поради странната си съдба“, мислеше си Оуен.

— Ани — извика той и пребледня като смъртник при мисълта, — с каква радост бих ти разказал тайната на заниманията си. Струва ми се, че ти правилно ще ги оцениш. Знам, че ще ме изслушаш с уважение, което не мога да очаквам от суровия, груб свят.

— Дали ще те изслушам? Разбира се, че да — отвърна Ани Ховендън с лека усмивка. — Хайде, бързо ми обясни за какво служи този пумпал, толкова изящно изработен, че би могъл да бъде играчка на фея. Виж! Сега ще го задвижа!

— Спри! — извика Оуен. — Спри!

Ани едва докосна с върха на игла сложния миниатюрен механизъм, за който вече се спомена няколко пъти, но творецът я сграбчи за ръката така здраво, че тя пронизително изпищя. Изкривеното му от силна ярост и болка лице я уплаши. В следващия миг той отпусна глава върху ръцете си.

— Върви си, Ани — промълви той, — излъгах се и трябва да заплатя за това — със страдание. Копнеех за разбиране и мислех, и си въобразявах, и си мечтаех, че ти би могла да го проявиш към мен. Но ти не притежаваш разковничето, което може да ти разкрие моите тайни. Докосването ти разруши няколкомесечния ми труд и замисъла на живота ми. Не е твоя вината, Ани, но ти ме унищожи.