Читать «Проклятието на Шалион» онлайн - страница 323

— Но, но, но… — заекна Казарил. — Но това изобщо не е редно. Изел… Бергон… да жертвате тази девойка като награда за сивите ми коси е отвратително! — Не пусна ръката на Бетриз обаче.

— Току-що се отървахме от сивите ти косми — посочи Изел. После го изгледа преценяващо. — Подобрението е огромно, трябва да отбележа.

— Аз пък трябва да отбележа, че тя не ми изглежда много отвратена — каза Бергон.

Трапчинките на Бетриз бяха толкова дълбоки, колкото Казарил не ги беше виждал досега, а веселите й очи просвятваха към него иззад скромно пърхащите й мигли.

— Но… но…

— Освен това — делово продължи Изел — аз не жертвам нея като награда за твоята вярност. Подарявам й теб като награда за нейната вярност. Това е.

— О, ами… така е по-добре, щом… — Казарил примижа, опитвайки се да преориентира замаяния си мозък. — Но… има къде-къде по-важни лордове… по-богати… по-млади, по-красиви… по-достойни…

— Да, ама тя не си ги поиска тях. Поиска теб. Въпрос на вкус, нали така? — каза Бергон с грейнали очи.

— А и трябва да възразя поне на част от твоята оценка, Казарил — задъхано се намеси Бетриз. — Няма по-достойни лордове от теб в Шалион. — Ръката й го стисна още по-силно.

— Чакайте малко — рече Казарил с чувството, че се пързаля по покрит с дълбок сняг хълм и сам проправя пъртината. Мек, топъл сняг. — Аз нямам нито земи, нито пари. Не мога да издържам съпруга!

— Решила съм да направя канцлерския пост платена служба, на заплата — каза Изел.

— Както е направил Лисицата в Ибра? Много мъдро, царина, така лоялността на главния ви съветник ще принадлежи изцяло на царското семейство, а няма да е разделена между короната и клана, както беше при ди Жиронал. Кого ще назначите на негово място? Аз бих могъл да ви предложа няколко имена…

— Казарил! — Пак онова познато раздразнено натъртване, което му беше станало толкова мило. — Разбира се, че ти ще си новият ми канцлер, кого си мислеше, че ще назнача? Та то се подразбира от само себе си! Постът трябва да е твой.

Казарил се отпусна тежко на стола, без да изпуска ръката на Бетриз.

— Сега ли? — отпаднало попита той.

Тя вирна брадичка.

— Не, не, разбира се, че не! Довечера ще празнуваме. Утре ще действаме.

— Ако дотогава си събрал сили да се заемеш — побърза да добави Бергон.

— Това е огромна задача. — Пожелал си беше коматче хляб, а беше получил празнична трапеза… но ако трябваше да избира между онези, които се стремяха да го държат на завет, и другите, които бяха готови без много мислене да пожертват удобството му за собствените си цели, предпочиташе вторите. „Канцлер ди Казарил. Милорд канцлер“. Устните му помръднаха, оформяйки безмълвно сричките, после се извиха нагоре.

— Довечера след банкета ще повторим тези съобщения публично — каза Изел, — така че виж да се облечеш подходящо, Казарил. Пак тогава с Бергон ще ти връчим служебната верига, пред целия двор. Бетриз, ела при мен… — устните й се извиха — след малко. — Мушна ръка под лакътя на Бергон и повлече царевича навън. Вратата се затвори след тях.