Читать «Убийството като шедьовър» онлайн
Джон Кейс
Annotation
Телефонът звъни. Смразяваща тишина… бавно, равномерно дишане и сетне жален глас: „Тате!“. Кошмарът е започнал.
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
Джон Кейс
Благодарности
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
21.
22.
23.
24.
25.
26.
27.
28.
29.
30.
31.
32.
33.
34.
35.
36.
37.
38.
39.
40.
41.
42.
43.
44.
45.
46.
47.
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
Джон Кейс
Убийството като шедьовър
На Сам Джонсън Метеор.
Липсва ни светлината ти.
Благодарности
Горещо благодаря на инспектор Кевин Манинг от полицейското управление в Лас Вегас и на Лио Бенке, фокусник, задето преведоха автора през един непознат терен. Дължа благодарност и на Сам и Елизабет Джонсън за подкрепата. Свалям шапка на Сара Мърей за полезните й бележки върху ръкописа. И благодарности, както винаги, на Елейн Марксън, на Джо Блейдс и на всички в „Балантайн“, които помогнаха книгата да види бял свят.
Не би било редно да пропусна и следните книги, които ми дадоха ценна информация по темата на тази книга — „Вуду — в търсене на духа“ от Ленек Хърбън, „Панорама на магията“ от Милбърн Кристофър, „Изкуството на измамата“ от Чак Романо, „Тайнствения непознат — книга за магията“ от Дейвид Блейн и удивителната „Мрежа от магия“ от Лий Сийгъл.
1.
Пет часа сън. Разтърквам очи, излизам и се навеждам да извадя днешния „Вашингтон Поуст“ изпод азалията. Никога не знам къде ще го намеря — който и да го хвърля, може само да си мечтае за професионалната бейзболна лига.
— Добро утро! Прекрасен ден в квартала.
Това е Ясмин Сийгъл, моята около осемдесетгодишна съседка от отсрещната страна на улицата с черния си лабрадор Бисквитка.
— Щом казваш. — Измъквам вестника от прозрачния му найлонов плик.
— Сериозно, Алекс, ден като този във Вашингтон! — Тя клати невярващо глава. — Направо си е дар Божи. В края на май? Не е за вярване и толкоз. — Сочи с пръст към мен. — И на теб ти е приятно, признай си, на теб и на онези твои момчета.
— Надявах се да завали — отвръщам аз и вдигам поглед към безоблачното небе.
— Ясно! Добре, Бисквитка. Схванах намека. — Махва ми енергично и се отправя към парка.
Всъщност аз наистина се надявам да завали. Поглеждам метеорологичната прогноза на последната страница на вестника, просто за всеки случай.
Не. Никакъв бързо придвижващ се фронт, никаква буря, която да препуска към Вашингтон откъм Канада или другаде.
Прекрасен ден.
Влизам в къщата и включвам кафе машината. Докато я чакам да си свърши работата, изваждам паници и лъжици за момчетата, наливам в две чаши портокалов сок, откъсвам два банана от чепката, мятам ги на масата и изваждам гигантска кутия с корнфлейкс от шкафа.
