Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 183

Два гневни погледа се насочиха към него и той се стресна. Извини се учтиво и попита:

— Ще приключите ли с тази страшна разправия, ако ви оставя сами?

— Не разбирам за какво говориш — отговори остро Каролайн.

— Сигурен съм, че разбираш. Може би трябваше да попитам дали положението ще се подобри, ако развалим годежа.

Каролайн се изчерви и Маршъл побърза да вземе думата:

— Не очаквай отговор. Тя въобще не знае какво иска.

— Разбира се, че знам — изсъска Каролайн.

Дерек прекоси салона и сложи ръка на рамото й.

— Не биваше да прибързваме с годежа, Каро.

Чувствата й внезапно се промениха и тя невинно вдигна очи към него.

— Наистина ли мислиш така, Дерек?

Той кимна.

— Може би се държа като последен негодник, но те моля да ме освободиш от дадената дума.

— Сигурен ли си, че го искаш?

— Не се опитвай да го разубеждаваш, Каролайн — намеси се нетърпеливо Маршъл.

Младата жена го дари с мрачен поглед и после се усмихна на Дерек.

— Съгласна съм.

Той се ухили и се приведе към ухото й.

— Не го пускай да си отиде, мила. Той е мъжът, когото си чакала цял живот.

— Откъде знаеш? — попита шепнешком тя.

— Интуиция. Имам същия проблем.

— Шантел?

— Позна.

— Харесвам я, но не мисля, че и тя ме харесва.

— Ще промени отношението си, щом чуе, че се омъжваш за друг. Ако нямаш нищо против, ще отида да й го кажа веднага.

— Разбира се, Дерек, и… благодаря ти.

— Няма защо. — Той се обърна към Маршъл: — Трябвате да го кажеш по-рано, старче.

— Аз… Аз ти го казах — отговори Маршъл, внезапно смутен.

— Но не беше достатъчно ясен. Я не стой така, иначе ще я загубиш отново. Как може човек като теб да е толкова нерешителен!

— И аз не бих могла да се изразя по-добре — съгласи се с него Каролайн и на лицето й светна усмивка.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА

Шантел тъкмо угасяше и последната лампа в стаята си, когато вратата се разтвори с трясък.

— Тя обича Маршъл!

Младата жена подскочи уплашено. Беше решила да си легне рано, за да не мисли за него, а той нахлуваше нахално в стаята й и на всичкото отгоре се усмихваше.

Поиска й се да го изгони, но попита:

— Кой?

— Каролайн.

Шантел се вцепени на мястото си.

— Сигурно е добре за нея — промълви невярващо тя.

Без да обръща внимание на тона й, Дерек се приближи и я притисна в обятията си.

— Не разбираш ли, скъпа? Вече можем да се оженим!

— Така си мислиш ти.

— Говоря сериозно, Шантел.

— Аз също — отговори тя и се изтръгна от прегръдката му. Беше побесняла от гняв при това закъсняло предложение. — Чух историята ти, Дерек. Дядо ти иска да се ожениш и на теб ти е все едно за коя — важното е да му доставиш удоволствие. Затова казвам не. Нямам желание да бъда втора избраница, след като първата те е изоставила.

Дерек беше очаквал сълзи на щастие и реакцията й го раздразни неимоверно много.

— Хиляди дяволи, ти никога не си била на второ място и много добре го знаеш! Виновен ли съм, че бях вече сгоден, когато те видях за първи път? Каро е най-добрата ми приятелка и не можех да скъсам с нея, защото щях да я нараня, не разбираш ли!