Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 177

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМА

Утрото бавно се промъкваше през люка на кабината, когато Дерек мързеливо се надигна от койката. И двамата почти не бяха спали през нощта. Шантел блажено се протегна, облегна глава на лакът и се загледа в силното мъжко тяло, докато любимият й се обличаше и плискаше със студена вода лицето си. Той може би беше уморен, но не и тя — все още не, както самодоволно установи.

— Сигурен ли си, че не искаш да останеш още малко?

Дерек я изгледа през рамо и изпъшка. Шантел лежеше по гръб с ръце зад тила и младите, стегнати гърди неудържимо привличаха погледа му.

— Всичко си има граници, Жахар — промърмори мрачно той.

— За милост ли молиш, господарю?

— Да. — Но бързо прибави: — До тази вечер. — Не можа да удържи на изкушението и седна на ръба на койката. Изложените на показ гърди властно го привличаха. — Тогава ти позволявам да правиш всичко, което поискаш. Дори настоявам да ме предизвикваш.

Шантел само се усмихна.

— Ти си си виновен. Как можа толкова време да ме оставиш сама?

— Аз? — погледна я възмутено Дерек. — Ти направо ме принуди да падна на колене пред теб.

Шантел се обърна на една страна и задничето й се потърка о хълбоците му. Пръстите й се движеха нагоре по ръката му.

— Ти никога не би пълзял по пода, господарю. Ти си свикнал да изпълняват желанията ти. Уповаваш се на изкуството си да прелъстяваш горките жени.

— Но доскоро и то не ми помагаше много.

— О, не съм толкова сигурна. Не ми беше лесно да те отблъсквам. Обожавам великолепното ти тяло, ужасни човече!

— Ах ти, немирнице! — промърмори той, когато ръката й се плъзна в отворената му риза.

— Целуни ме и послушно ще те пусна да си отидеш.

Дерек се подчини, но когато езикът й се плъзна в устата му и пръстите й замилваха гърдите му, се превърна в нападател.

— Никога не бях си помислял, че мога да го направя — но няма да си отида!

— Какъв позор! Цяла нощ не ме остави да спя, а сега ме нападна като… — Мъжът само изръмжа нещо и Шантел доволно изхихика. — Добре, добре, щом настояваш, ще постоя още малко будна.

Почти час по-късно Шантел отново наблюдаваше как Дерек се облича, но този път се прозяваше. Беше доволна и сънлива и не се възпротиви, че любимият й я напуска. Мъжът нежно се наведе над нея да я целуне за довиждане.

— Ще се видим пак тази вечер, малка луна.

— Ще се видим и по-рано — промърмори сънливо тя. — Не смяташ ли, че е крайно време да изляза на палубата да подишам малко чист въздух?

Когато Дерек не отговори, тя отвори очи и учудено забеляза, че по лицето му е изписано смущение.

— Защо мълчиш?

— Ами… — произнесе колебливо той, — бих предпочел всичко да си остане както досега.