Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 176

— Значи все пак…

— Въобще не съм я докоснал! Но тогава не можех да ти го кажа. Всички в харема трябваше да вярват; че съм спал с нея, за да убедят и Джамил.

— Казахте ли й кой сте в действителност?

— Не. Тя ужасно се засегна, че не можа да ме прелъсти, защото е твърде зряла за възрастта си. Но бях убеден, че суетността ще я накара да излъже останалите дами. Тя, разбира се, не призна пред никого, че цяла нощ сме играли шах.

Шантел смръщи чело, защото й беше хрумнала нова мисъл.

— Кога сменихте мястото си с вашия брат?

Дерек се ухили, защото знаеше за какво говори.

— В деня, когато те повиках за първи път.

— Значи… значи ме купи Джамил, не вие?

Дерек кимна.

— Тогава го видя за пръв и последен път.

— Значи вие не бяхте… Джамил заповяда… Ами Мара! Вие не сте заповядали да я бият! — Тя скочи и устремно го прегърна. — Толкова се радвам! Никога нямаше да свикна с жестокостта, която проявихте тогава… която той показа! Въобще не проумях как така аз…

Тя спря и смутено сведе очи.

— Какво ти? — настоя меко Дерек.

— Не е толкова важно — промърмори тя. — А какво ще кажете за Шейла? Не съм забравила, че…

— Аз не съм я викал при себе си, Жахар. Това стана в деня, когато Джамил се върна. Първата му работа беше да повика съпругата си. Той я обича истински, разбери!

— Значи вие… значи ти сдържа обещанието си?

— Да. Истината е, че не можех да мисля за никоя друга, след като те видях. За мен не съществува друга жена, Жахар — само ти.

Шантел вдигна очи и впи устните си в неговите. Естествено Дерек не можеше да се задоволи само с целувката, колкото и да беше мечтал за нея. Бяха минали седмици от последната им близост, седмици, изпълнени със страх от реакцията й, когато узнае истината. Никога не беше очаквал такъв изблик на радост.

Вдигна я и я отнесе на тясната койка. Шантел трескаво му помагаше да се освободят от дрехите си. Скоро двамата се озоваха притиснати един до друг, отдадени изцяло на страстта и любовта си.

Шантел затвори очи, наслаждавайки се на милувките му. Дерек добре познаваше тялото й, всяка гънчица, всяко чувствително място, което засилваше желанието й. Едва сега младата жена усети колко й беше липсвало всичко това. Но по-важно беше да знае, че не отива срещу себе си, като се люби с него, че има насреща си честен човек, който истински я обича. При тази мисъл радостта я завладя изцяло и тя престана да мисли за всичко друго.

— Трябваше да ти го кажа много по-рано — шепнеше в ухото й Дерек. Устните му се плъзгаха по шията към гърдите й.

— Защо не го направи? — попита задъхано тя.

— Страх ме беше да не се разгневиш.

Шантел покри лицето му с целувки.

— Защото не си Джамил? Защото удържа на думата си? Или защото ме връщаш у дома? Ние се връщаме в Англия, нали?

— Да. Връщаме се — усмихна се той. — Да не мислиш, че ще те пусна да си отидеш, след като изминахме заедно този дълъг път?

Докато говореше така, той я притисна плътно до себе си и проникна в меката, топла, очакваща го утроба, за която беше копнял толкова време. Това беше като завръщане в къщи, а страстта й само разпалваше неговата. Слава Богу, мислеше щастливо Шантел, най-после се освободих от съмненията, узнах истинската стойност на мъжа до себе си, сигурна съм, че той ще ме закриля. Този път всичко беше по-различно, дори оргазмът, който ги отнесе едновременно във висините на неизпитвано досега блаженство.