Читать «Ад и рай» онлайн - страница 7

Усмивката на Алекс помръкна.

— А къде е Робърт? За него нищо не каза.

— Той… — Тя нерешително замълча, тъй като не можеше да говори за изчезването на брат си, без да сподели всички предхождащи го събития. Но пък нещо в погледа на Александра накара Елизабет да се запита смутено дали приятелката й вече не е чула цялата ужасна история. С равен глас изрече:

— Робърт изчезна преди година и половина. Мисля си, че е заради… е, добре, заради дългове. Нека да не говорим за това — набързо приключи темата тя.

— Добре — съгласи се Алекс с блестяща светска усмивка. — За какво да говорим?

— За теб — веднага отговори Елизабет.

Алекс беше по-голямата и времето неусетно мина, докато говореше за съпруга си, когото очевидно обожаваше. Елизабет слушаше с интерес разказа й за очарователните местности и градове, където той я бе завел по време на сватбеното им пътешествие.

— Разкажи ми за Лондон — помоли, когато Алекс се увлече в описанията си на чуждестранните градове.

— Какво по-точно те интересува? — попита тя сдържано.

Елизабет се накани да зададе въпросите, които най-много я интересуваха, но гордостта й я възпря.

— О, нищо по-специално — излъга. „Бих искала да зная, дали моите приятели ми се присмиват, или ме осъждат… или още по-лошо, дали ме съжаляват — помисли си тя. — Бих искала да зная, дали навсякъде е плъзнала клюката, че сега съм без пукната пара. Но най-много от всичко бих искала да зная защо никой не си направи труда да ме посети или поне да ми напише два-три реда.“

Преди година и половина, когато я представиха в обществото, тя пожъна мигновен успех и предложенията за ръката й заваляха. А сега, едва навършила деветнайсет години, същото това общество, което й подражаваше, възхваляваше я и я глезеше, я отхвърли. Елизабет наруши правилата му и по този начин се превърна в център на скандал, който наруши добрия тон като унищожителен пожар.

Елизабет с неудобство гледаше Александра и се чудеше дали в обществото е известна цялата история, или се знаят само клюките и скандалът; чудеше се дали все още се обсъжда, или най-после са го забравили. Алекс замина на своето сватбено пътешествие дни преди да избухне скандалът и Елизабет се питаше дали е имала време да научи всичко.

Въпросите бяха много, отчаяно търсеха отговор, но тя не смееше нищо да попита по две причини: отговорите навярно щяха да я разплачат, а тя не искаше да плаче. И после, за да попита Алекс, първо трябваше да я осведоми за цялата предистория. Истината беше, че Елизабет се чувстваше много самотна и много съкрушена и се страхуваше да рискува и приятелството на Алекс.

— Кажи, какво по-точно искаш да знаеш? — попита тя с усмивка, с която се надяваше да прикрие съжалението и болката си и да пощади гордостта на своята приятелка.

— Каквото се сетиш — бързо избъбри Елизабет.

— Ами с какво да започна? — каза Алекс, горяща от желание да разсее тягостното настроение от мъчителните и неизречени въпроси на Елизабет. — Лорд Дюсънбъри току-що се сгоди за Сесилия Лакроа.