Читать «Ад и рай» онлайн - страница 5

Слугата надникна с надежда в кошницата, но там имаше само една покупка, увита в хартия. Елизабет поклати глава и унило се усмихна:

— Няма сладкиши, Чарлз, много са скъпи, а и цените на господин Дженкинс не са разумни. Казах му, че ще купя една дузина, ако намали цената, но на него и едно пени му се видя много, така че не купих нито един — имам си принципи. Знаеш ли — подсмихна се тя, — миналата, седмица, като ме видя да влизам в магазина, се скри зад чувалите с брашно?

— Той е магаре! — Чарлз се ухили, тъй като всред търговците и продавачите беше всеизвестно, че Елизабет Камерън стиска всеки шилинг, пазари се за всяка стока настървено, а продавачите рядко се измъкваха с победа. Не красотата й, а нейната интелигентност беше най-ценното й качество в тези сделки, тъй като тя не само бързо смяташе наум, но беше така прелестно логична и така изобретателна, когато изтъкваше причините за по-приемлива цена, че или изтощаваше опонентите си, или ги обезсърчаваше.

Финансовите й проблеми не свършваха с пазаруването. В Хейвънхърст тя почти не налагаше икономии, но методите й бяха успешни. Само на деветнайсет години, наследила малко родово имение, както и осемнайсет от някогашните деветдесет души прислуга, тя успяваше да направи почти невъзможното, като си помагаше с оскъдните средства, отпускани от стиснатия й чичо. Спаси Хейвънхърст от разпродажба на търг, хранеше и обличаше слугите, които останаха при нея. Позволяваше си само един „разкош“ — госпожица Лусинда Трокмортън-Джоунс, която навремето й беше гувернантка, а сега беше платена компаньонка с нищожна надница. Въпреки че Елизабет нямаше нужда от чужда помощ, за да живее в Хейвънхърст, разбираше, че трябва да се примири с присъствието на госпожица Трокмортън-Джоунс, за да спаси поне малко от и без друго съсипаната си репутация.

Елизабет подаде кошницата на слугата си и каза с усмивка:

— Вместо сладкиши купих ягоди. Господин Тиргуд е по-логичен от господин Дженкинс. Съгласи се, че когато се купуват много парчета от едно нещо, има само едно разумно решение — да се плати по-малко за всяко.

Чарлз се почеса по главата при тези твърде сложни понятия, но си придаде вид, че всичко е разбрал.

— Ами че да — потвърди той, повеждайки коня. — Туй всеки глупак го разбира.

— И аз мисля точно така. — Тя изтича по стълбите към входната врата, а мисълта й се насочи към счетоводните книги. Икономът Бентнър разтвори широко вратата, а грубоватото му лице изразяваше възбуда. С тона на човек, който се пръска от удоволствие, но от достолепие не го показва, той обяви:

— Имате посетител, госпожице Елизабет!

Година и половина в Хейвънхърст не бяха стъпвали гости, така че съвсем естествено мигновената радост бързо беше заменена от уплаха. Ами ако беше някой кредитор? Елизабет се беше разплатила с тях, като освободи Хейвънхърст от всички ценности, както и от повечето мебели.

— И кой е? — попита, като се накани да свали забрадката си.

Бентнър се ухили широко и лицето му грейна от щастие.

— Александра Лоуренс! Простете, Таунсенд — поправи се той, щом се сети, че гостенката им вече е омъжена.