Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 82

— Аз ще се погрижа да не го изморят твърде много. Благодаря, че ме предупреди.

В този момент асансьорът пристигна. Джейми му махна с ръка преди вратите да се затворят. Бил вече бе попитал Лиз дали има намерение да прекара и тази нощ в болницата, но тя го бе информирала, че ще си остане вкъщи с децата, а на сутринта ще дойде да види Питър отново. Тя му бе благодарила отново за помощта, която й бе оказал при посещението на Джейми. Свиждането с Питър бе протекло много успешно и докато пътуваха обратно към къщи, Джейми сподели с майка си, че е много доволен.

— Леглото на Питър ми хареса. И докторът също. Той е добър. И мрази инжекциите като мен — напомни на майка си. — Струва ми се, че Питър го харесва.

— Всички го харесваме — съгласи се Лиз. — Той спаси живота на брат ти.

— Тогава и аз го харесвам.

Той разказа на сестрите си с най-големи подробности за свиждането при Питър — спомена за леглото и за лекаря, който мрази инжекции и който бе спасил живота на Питър. За него това посещение се бе оказало едно приключение.

Тази нощ Джейми отново спа в леглото на майка си, но този път сънят му беше спокоен, без страхове и кошмари. За разлика от този на майка му, която през цялата нощ сънува ту Джак и инцидента с Питър, ту Бил, Джейми и момичетата. Сънищата й бяха населени с тревоги, злополуки и най-различни хора.

А когато на следващата сутрин се събуди, Лиз имаше чувството, че цяла нощ е препускала в бясно родео.

— Уморена ли си, мамо? — попита я Джейми, който я събуди в шест сутринта.

— Много — измъчено изпъшка тя. Последните няколко дни си бяха казали думата.

Ужасът, изживян след злополуката с Питър, която едва не му бе коствала живота, бе изцедил силите й и тя се чувстваше като пребита. Притесненията от последните дни сякаш повтаряха в по-малък мащаб страхотиите, които бе изживяла след загубата на Джак, само че този път нещата се развиваха по благоприятен за тях начин.

Лиз приготви закуска за децата, отиде на работа, яви се на едно дело в съда, след което се върна в болницата, където трябваше да се срещне с Керъл и момичетата. Джейми бе останал у едни съседи, защото Лиз не желаеше да прекалят с посещенията. А и днес беше ред на момичетата.

Те се смееха, говореха една през друга и плачеха, насядали край леглото на Питър. Разгледаха цялата медицинска апаратура около него, съобщиха му последните клюки, разказаха му за приятелките си и последните си любовни увлечения, увериха го, че са неизказано щастливи от бързото му възстановяване. Лиз обаче си даде сметка, че забележката на Джейми от предишния ден се бе оказала пророческа. Когато час по-късно момичетата си тръгнаха, Питър изглеждаше изтощен и се наложи да му сложат инжекция с болкоуспокояващ медикамент.

А когато той най-после заспа, Бил и Лиз излязоха, за да поговорят в чакалнята.

— Джейми беше прав — с тревога отбеляза тя. — Момичетата направо го изцедиха.

— Момичетата често постъпват така с мъжете — с усмивка отвърна той. — Аз обаче смятам, че посещението им му беше от полза — едно надзърване към истинския живот, противопоставен на обстановката в интензивното. Питър има нужда от това.