Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 56

— Не мога — задавено промълви той. — Не мога, мамо.

— Напротив, можеш — тихичко го увери тя, стиснала ръката му. — Знаеш, че можеш, Джейми. Не е важно дали ще спечелиш, тук си, за да се забавляваш, скъпи. Единственото, което се иска от теб, е да си прекараш добре. Това, е всичко. Просто се опитай да се отпуснеш и да се забавляваш.

— Не мога да го направя без татко.

Лиз не беше подготвена за това и очите й се напълниха със сълзи.

— Татко би искал ти да си прекараш добре. Това участие означава много за теб, а навремето означаваше много и за него. И ако спечелиш отново почетна лента, ще се почувстваш много по-добре.

Лиз говореше с разтреперан глас и се опитваше да се пребори със сълзите си, но този път Джейми не ги забелязваше.

— Не искам да участвам без него — заяви той и избухна в сълзи, заровил глава на гърдите на майка си.

Лиз за миг се запита дали няма да е по-разумно, ако му позволи да се откаже. Но и това участие, подобно на всяко нещо, с което се сблъскваха напоследък, бе непоносимо болезнено само в началото. С времето човек привикваше с болката и в душата му се надигаше удовлетворение от поредната постигната победа.

— Защо не опиташ поне една дисциплина? — разумно предложи Лиз, като продължи да го притиска към себе си и да гали с ръка косицата му. — Виж дали ще ти хареса. Ако след това решиш, че не желаеш да участваш повече, ще останеш при мен на трибуните, или пък веднага ще се приберем у дома. Но участвай поне в едно от състезанията.

Той се замисли върху предложението й, без да каже нито дума. А когато започнаха да извикват имената на участниците, Джейми вдигна очи към майка си и кимна. Тя го изпрати до стартовата линия. Той се обърна към нея, изгледа я продължително, а след това се подреди при останалите участници. Лиз му изпрати въздушна целувка — нещо, което Джак никога не би направил. Джак винаги се отнасяше с него като с мъж и я упрекваше, че се държи с Джейми като с бебе. Но той наистина си беше нейното бебче и щеше да си остане такъв без значение колко голям и способен ще стане един ден.

Тя го гледаше със сълзи на очи как бяга, викаше и го окуражаваше както правеха и родителите на останалите деца. Този път обаче Лиз искаше Джейми да спечели — заради него самия и заради Джак — и да докаже, че при тях нещата все още са наред и могат да живеят и без баща си. Джейми се нуждаеше от тази увереност повече от всички останали и по определен начин Лиз — също.

Сдържайки дъха си, Лиз го наблюдаваше как приближава финала. По всичко личеше, че Джейми може да завърши трети или четвърти, но той изведнъж дръпна силно и изпревари всички останали. Джейми не гледаше настрани както правеха някои от другите деца, не се разсейваше, а даваше всичко от себе си и продължаваше право напред…

И тогава, с огромно изумление и окъпано от сълзи лице, Лиз изведнъж си даде сметка, че той е финиширал пръв. Почетната лента вече бе завързана през гърдите му, а той дишаше запъхтяно и се оглеждаше за нея, докато официалното лице го прегърна сърдечно и го поздрави за успеха. Имаше десетки доброволци, които се занимаваха само с това — прегръщаха и окуражаваха участниците в параолимпийските игри.