Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 51

— Добре ли си? — Джийн влезе в стаята и видя мъката, изписана на лицето й. Лиз се стегна, отклони поглед от прозореца и се усмихна тъжно.

— Майка ми. Тя винаги има какво да ме посъветва.

— Майките са такива. Предполагам помниш, че днес след обяд имаш явяване в съда.

— Помня. Макар че не мога да излъжа, че го очаквам с нетърпение.

Лиз продължаваше да поддържа адвокатската им практика във вида, в който я бе оставил Джак. Продължаваше да поема случаите, които Джак би одобрил и за които би се борил в съдебната зала. Все още използваше същите критерии при подбора на клиентите си и отпращаше онези, за които бе сигурна, че Джак не би одобрил. Правеше го заради него и все още се придържаше към правилата и принципите, установени от него в началото на адвокатската им практика, но на моменти започваше да се пита какво точно прави и защо. Имаше твърде много неща в съдебното право, които не й допадаха, а голяма част от битките, които водеше в съдебната зала, й се струваха маловажни и незначителни. Постоянното й общуване с хора, които се мразят един друг и с готовност се възползват от всяка възможност, за да нанесат на противника си удар под кръста и да го наранят, да му причинят болка и неприятности, започваше да я потиска и Джийн прекрасно съзнаваше това. Сърцето на Лиз не беше същото както по времето, когато Джак беше жив. Те двамата бяха страхотни като екип, но, останала сама, Лиз вече не притежаваше предишния плам и ентусиазъм. Не би си го признала пред никого, но вече започваше да се отегчава от бракоразводните дела, с които постоянно се занимаваше.

Когато обаче по-късно след обяд Лиз влезе в съдебната зала, никой от присъстващите не би могъл дори и да предположи, че работата й вече не й носи нужното удовлетворение. Тя, както обикновено, беше добре подготвена и изключително организирана. Бори се храбро за клиента си и с лекота спечели. Спорът беше абсолютно тривиален, но тя представи доводите си блестящо, а съдията й благодари за умелия начин, по който отхвърли относително несериозните претенции на противниковия адвокат, който през цялото време се стараеше да преувеличи значението на дребния спор, възникнал между съпрузите.

Наближаваше пет часът, когато Лиз се прибра в кантората. Отговори на няколко телефонни обаждания и се приготви за тръгване. Искаше в пет и половина да си е у дома заради Джейми.

— Тръгваш ли? — Джийн влезе в кабинета й, понесла купчина документи, изпратени току-що от офиса на неин колега адвокат. Бяха изисканите от нея писмени доказателства по едно ново бракоразводно дело и идваха от една реномирана адвокатска кантора в града.