Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 45

На Великден и последвалата седмица Лиз изненада всички. Не можеше да понесе мисълта за поредния празник, прекаран в тъга и униние и изпълнен със спомени за Джак, не искаше и този път да броди печално из къщата, опитвайки се да преодолее мъката си. Ето защо заведе децата на ски на езерото Тахо и те останаха очаровани. Всички посрещнаха с облекчение решението й да се завърне обратно в света на живите, да се пързаля заедно с тях и да се смее докато се спуска след Мегън по един неравен хълм или когато се сблъсква с Джейми. Всички бяха във възторг. Ваканцията, прекарана заедно, бе точно това, от което имаха нужда.

По време на обратния път към дома обсъждаха плановете си за лятото.

— Дотогава остават още няколко месеца, мамо — оплака се Ани.

Тя си падаше по едно момче, което живееше близо до тях, и не желаеше дори и да помисли за ваканция далеч от дома. Питър вече си бе намерил работа за през лятото в една ветеринарна клиника близо до дома им, която, макар и да не отговаряше на интересите му, все пак щеше да запълва свободното му време. За Лиз оставаше да организира ваканцията на трите момичета и Джейми.

— Тази година мога да си взема само една седмица отпуск, защото работя сама и имам прекалено много ангажименти в кантората. Какво ще кажете вие трите да отидете на лагер за един месец? Джейми може да си остане вкъщи и да ходи на дневен лагер.

— Ще може ли да си нося обяд от къщи? — загрижено попита Джейми и Лиз му се усмихна в отговор.

Той никак не бе харесал храната в последния дневен лагер, който бе посещавал, но пък бе останал много доволен от общуването с децата и игрите в лагера и Лиз вярваше, че и тази година лагерът ще му се отрази добре. Но за разлика от сестрите си той не би могъл да отиде на лагер с преспиване.

— Ще можеш да си носиш обяд — обеща му Лиз, а той засия от радост.

— Тогава искам да отида.

За две от децата въпросът беше решен. Остават още три, помисли си Лиз, докато шофираше по обратния път от Тахо. Момичетата обсъждаха темата през целия път до Сакраменто и в крайна сметка решиха, че идеята за лагер не е никак лоша. Лагер през юли. А през август Лиз обеща отново да ги заведе на езерото Тахо за една седмица. След това щяха да се приберат у дома и да се забавляват край басейна заедно с приятелите си.

— Тази година ще организираме ли празненство на Четвърти юли?

За семейството това бе ежегодна традиция, поддържана ревностно от Джак. Той се занимаваше с барбекюто, обслужваше бара и се представяше като човека оркестър. Лиз изпита дълбока меланхолия само при мисълта за това.

Последва дълго мълчание, а Лиз само поклати глава. Никой не се опита да спори с нея. Лиз вдигна поглед към Джейми и видя двете сълзички, потекли по личицето му.

— Заради празненството ли се натъжи? — тихичко го попита тя, но той поклати отрицателно глава.

Имаше още нещо. Нещо много по-важно.

— Току-що се сетих. Сега няма да мога да участвам в параолимпийските състезания. — Това бе събитие, което той много обичаше и в което участваше благодарение на Джак. Той го тренираше в продължение на месеци, а Джейми обикновено завършваше на едно от последните места във всяка дисциплина, в която участваше, но пък неизменно печелеше и някаква почетна лента. Цялото семейство отиваше заедно с него на стадиона, за да го гледа.