Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 38

В този момент обаче, останала без него, Лиз имаше чувството, че бе загубила нещо повече от партньора си в бизнеса. Усещаше, че той бе отнесъл със себе си смелостта и самоувереността й и сподели това с Джийн.

— Ще се справиш — отново я увери Джийн. — И аз ще направя всичко по силите си, за да ти помогна.

— Зная, Джийн. А и ти вече го правиш. — Тя огледа чисто новия килим, а след това премести поглед към секретарката си и очите й се напълниха със сълзи при болезнения спомен за стария, напоен с кръв килим, който бе заварила в кантората в онази коледна утрин. — Благодаря ти — прошепна тя и влезе в кабинета на съпруга си.

Трябваше да прегледа всичките дела, по които той бе работил. В пет и половина си наложи да си тръгне за вкъщи. Не й се искаше децата й да я чакат твърде дълго, макар да си даваше сметка, че дори и да работеше по двадесет и четири часа в денонощието, пак не би могла да свърши всичко, което искаше. Взе и куфарчето на Джак, пълно до горе с документи, които трябваше да прочете до следващата заран. Освен това й предстояха и две явявания в съда, за които трябваше да се подготви.

Когато се прибра, къщата и се стори необичайно смълчана и тя се зачуди дали има някой у дома. След това обаче видя Джейми и Керъл да седят мълчаливо в кухнята. Тя му бе приготвила шоколадови курабийки и той ядеше една, седнал до кухненската маса, потънал в пълно мълчание. Не пророни нито дума дори и когато майка му влезе в стаята и му се усмихна.

— Как мина денят ти, миличък?

— Тъжно — искрено отвърна той. — Учителката ми се разплака, докато ми казваше колко много съжалява за смъртта на татко.

Лиз кимна. Тя прекрасно знаеше за какво става дума. Момчето, донесло сандвичи в кантората им за обяд, бе извикало сълзи в очите й. Лиз се бе разплакала и при посещението си в аптеката, където се бе отбила, за да изпълни една рецепта. А също и при случайната си среща с двама познати на улицата. Всички те й изказваха съболезнованията си, а думите им просто я убиваха. Сигурно щеше да я боли много по-малко, ако всеки един от тези хора просто решеше да я изрита по краката. А и лавината от съболезнователни писма, заляла офиса им, просто разби сърцето й. Лиз погледна към кухненския плот и видя, че там я очаква още една такава купчина. Хората изпращаха тези писма с най-добри намерения, но изразените в тях съчувствие и съжаления й причиняваха непоносима мъка.

— Как са другите? — остави куфарчето на Джак Лиз и се обърна към Керъл.

— Защо носиш куфарчето на татко? — попита я Джейми и си взе още една курабийка.

— Налага се да прочета някои от материалите, по които работеше той.

Джейми кимна, удовлетворен от отговора, и я информира, че Рейчъл плаче в стаята си, но Ани и Мегън говорят по телефона, а Питър все още не се е прибрал.

— Той ми обеща, че ще ме научи да карам новия си велосипед, но още не го е направил — тъжно отбеляза Джейми. Колелото му беше напълно забравено.

— Може би ще го направи тази вечер — с надежда подхвърли Лиз, но Джейми само поклати глава и остави недоядената си курабийка. И той, подобно на останалите от семейството, нямаше апетит.