Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 30

— Да, и виж докъде го докара това. Вчера му казах, че Филип Паркър ще я убие, ако блокираме бизнеса и замразим авоарите му. Не знаех обаче, че той ще убие и Джак.

Лиз отново избухна в сълзи. Виктория седна до нея на леглото, прегърна я и изчака пристъпът да отмине. Малко след това майката на Лиз застана на вратата на спалнята.

— Как е тя? — Майка й гледаше право във Виктория, сякаш Лиз беше в безсъзнание и не би могла да ги чуе. В определен смисъл тя наистина имаше усещането, че се е отделила от тялото си и наблюдава отстрани всичко, случващо се около нея.

— Добре съм, мамо. Всичко е наред.

Последното беше пълна глупост, но какво друго би могла да й каже? Струваше й се, че е длъжна да докаже пред майка си, че може да се справи с това. В противен случай щеше да излезе, че майка й е права и тя, рано или късно, ще изгуби и къщата, и адвокатската си практика.

— Не ти личи — мрачно възрази майка й. Утре ще трябва да измиеш косата си и да си сложиш малко грим.

Утре ще е най-добре да умра, за да не ми се налага да премина през всичко това, искаше да й каже Лиз, но не можеше. Нямаше смисъл да се кара с нея точно сега. И бездруго си имаше достатъчно тревоги и не й трябваха допълнителни семейни вражди и противоречия. Джак, също като нея, не беше близък с брат си, но ето че и той бе пристигнал. А и за децата бе добре да видят отново всичките си близки.

Късно вечерта Лиз и Виктория легнаха на спалнята и заговориха за него и за случилото се сутринта. Това беше кошмар, който никоя от двете нямаше да забрави и от който едва ли щяха да се възстановят напълно. Лиз вече бе разговаряла по телефона с няколко човека, които я бяха уверили, че никога няма да се съвземе след една толкова ужасна загуба. Други двама пък я бяха посъветвали, че най-доброто, което би могла да направи, е да продължи с живота си, да излиза и да се вижда с хора и, ако има късмет, току-виж се омъжила отново след шест месеца. Късмет? Как изобщо би могло да им хрумне подобно нещо и как смееха да й казват какво да прави? Да продаде къщата, да си купи нов дом, да се премести в града, да си намери нов съдружник в кантората, да се откаже от практиката си, да каже на децата това, а да им спести онова, да си купи куче, да кремира тялото на Джак, да разпръсне праха му над моста, да не позволява на децата да присъстват на погребението, да е сигурна, че те ще го видят за последен път преди ковчегът да бъде затворен, да направи всичко възможно децата да не виждат трупа, за да не го запомнят по този начин. Всеки се чувстваше свободен да й даде някакъв съвет, да изрази мнението си по въпроса. А тя вече бе изтощена до смърт от безкрайните им съвети. В крайна сметка обаче всичко опираше до едно и също — Джак вече го нямаше и оттук нататък тя трябваше да се справя сама.

Тази нощ тя не заспа до пет часа сутринта. Виктория лежа будна до нея и я слуша през цялата нощ. В шест часа Джейми влезе в стаята и се качи в леглото при тях.

— Къде е татко? — попита той и Лиз почувства, че цялото му телце потрепери, когато й зададе въпроса. Нима вече бе забравил? Може би случилото се бе толкова травмиращо за него, че той съзнателно бе потиснал спомена за смъртта на Джак?