Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 27

Тази вечер около масата за вечеря се събраха петнадесетина човека. Виктория, Керъл, Джийн, братът на Джак — Джеймс, на когото бе кръстен Джейми, родителите на Джак, нейният собствен брат, с когото не беше особено близка, приятелката на Питър Джесика, един приятел от Ел Ей, съученик на Джак, и децата. През цялото време идваха и си отиваха други хора, входният звънец не спираше да звъни, пристигаха цветя и храна от съседите. Лиз имаше чувството, че целият свят вече е научил за трагедията им. Джийн успешно се справяше с пресата и държеше репортерите на разстояние. Случилото се с Джак бе публикувано на първа страница на вечерните вестници, а децата видяха репортажа по телевизията. Лиз обаче ги накара да спрат телевизора в момента, който осъзна какво гледат.

След като децата се качиха по стаите си на горния етаж и възрастните се заеха да обсъдят последните подробности за погребението, входният звънец иззвъня и Керъл отиде да отвори вратата. Беше майката на Лиз, Хелън, която току-що бе пристигнала от Кънектикът. В мига, в който зърна дъщеря си, тя избухна в ридания.

— О, Господи, Лиз… изглеждаш ужасно…

— Зная, майко. Съжалявам… аз…

Не знаеше какво да й каже. Никога не бе изпитвала особена близост към майка си и в нейно присъствие винаги се чувстваше неловко и некомфортно. Беше й много по-лесно да си общува с нея от разстояние. Майка й често изразяваше неодобрение от решенията на дъщеря си, но Джак неизменно им служеше като буфер и намаляваше напрежението помежду им. Лиз никога нямаше да й прости пълната липса на разбиране и състрадание по отношение на най-малкия й внук. Майка й винаги бе смятала, че решението им да имат пето дете е повече от глупаво. На нея и четири й се струваха твърде много и категорично заявяваше, че желанието им за пет деца е смешно и прекалено.

Керъл й предложи вечеря, но Хелън отговори, че е хапнала в самолета. Седна до кухненската маса редом с другите и позволи на Джийн да й сипе кафе.

— Мили Боже, Лиз, какво ще правиш сега? — Премина към същността на проблеми, преди още да е отпила от кафето си. Останалите просто се опитваха да преживеят деня, като се стараеха да ограничат мислите и плановете си в рамките на следващия час и внимаваха да не изрекат на глас някоя тревожна мисъл или неудобен въпрос. Майката на Лиз обаче изобщо не се церемонеше и без никакво колебание заговори точно за нещата, които всички други старателно отбягваха. — Ще трябва да се откажеш от тази къща. Нали разбираш, че ще ти е много трудно да се справяш сама… Ще се наложи и да закриеш кантората. Не би могла да се справиш без него.