Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 134
Даниел Стийл
— Къде се намираш?
Лиз започваше да се пита дали Бил не е пиян. Думите му й звучаха малко налудничаво.
— Всъщност — нехайно отвърна той — в момента съм спрял на алеята пред къщата ти.
Лиз скочи от леглото с телефон в ръка и надникна през прозореца. Старият му мерцедес наистина стоеше на алеята с включени фарове.
— И какво правиш там? — Лиз го наблюдаваше, докато задаваше въпроса. Той вдигна очи към прозореца и й махна, а тя се засмя. — Това е лудост.
— Реших да се отбия и да проверя дали няма да пожелаеш да обядваш с мен. Не знаех дали ще си свободна, или… ами, нали разбираш… през последния месец се държах като пълен негодник и не бях сигурен, че ще се съгласиш, и затова реших, че е добре да съм наблизо, за да те поубеждавам, ако се наложи.
Бил говореше с вълнение, а тя стоеше на прозореца и се взираше надолу към колата му.
Бил вдигна очи към нея и тя го чу да казва:
— Обичам те.
— И аз те обичам — тихо отвърна Лиз. — Защо не влезеш?
— Ще донеса и обяда.
— Важното е ти да влезеш. Ще ти отворя след минута. Недей да звъниш.
Тя затвори телефона и се затича надолу по стълбите, за да му отвори вратата. Видя го да излиза от колата, опитвайки се да измъкне нещо голямо и ъгловато от задната седалка. Когато най-после се справи с товара си и го понесе по алеята към къщата, Лиз видя, че Бил мъкне със себе хвърчилото, което бе направил като дете.
— Какво смяташ да правиш с това?
Цялата ситуация беше повече от абсурдна. Обаждането му, поканата за обяд, посещението му, това хвърчило. Но Лиз го обичаше и вече го знаеше със сигурност. Всъщност знаеше го от месеци, но просто не бе готова да си го признае.
— За Джейми е — простичко отвърна той, остави хвърчилото в антрето, изправи се пред нея и я погледна. От очите му струеше безкрайна нежност и любов. Не беше нужно дори да изрича думите на глас. — Обичам те, Лиз. А Мегън имаше право. Наистина се държах като глупак и грубиян. Трябваше да се върна на следващия ден, но бях прекалено изплашен.
— Аз също. Но аз май по-бързо от теб проумях какво точно се случи. И преживях един дяволски дълъг месец без теб.
— Трябваше ми време, за да разбера какво точно изпитвам към теб. Но сега се върнах. Ако все още ме искаш.
— Искам те — прошепна Лиз, а след това го погледна с тревога. — Ами децата? Мислиш ли, че ще можеш да ги изтърпиш?
— С някои ще е по-лесно, а с другите — не толкова. Надявам се с времето да свикна и с тях, а ако Мегън продължи да ме тормози, ще сложа гипсова превръзка на устата й. Това сигурно ще реши проблема.
Лиз се разсмя, а той я придърпа към себе си и я целуна.
В следващия миг и двамата подскочиха, когато от горния етаж се разнесе силен вик.
— Какво е това!
Беше Джейми, който сочеше хвърчилото.
— Това е твоето хвърчило. Реших, че ти имаш повече свободно време от мен, за да си играеш с него. Ще ти покажа как да го пуснеш във въздуха.
— О, страхотно! — Той се хвърли в прегръдките на Бил и едва не събори майка си. — Уха! Наистина ли е мое?
— Разбира се.
И тогава Джейми го изгледа подозрително.