Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 120

Настъпването на коледните празници бе отбелязано в дома им само с украшенията, които Лиз и децата наслагаха по елхата, и с курабийките, които изпекоха. През цялото време обаче всички тайничко се молеха празникът да свърши по-бързо.

Лиз възнамеряваше да заведе децата на ски през почивните дни между Коледа и Нова година, но никой не беше в настроение за пътуване и, решили единодушно да си останат у дома, те се отдадоха на болезнените спомени, които ги обгърнаха като плаващи пясъци, заплашващи да ги погълнат напълно.

В деня преди Коледа Лиз седеше зад бюрото в кабинета си, когато й позвъни една клиентка и със задъхан глас попита дали би могла да я види веднага. Лиз имаше малко свободно време този следобед и покани жената в кантората.

Онова, което клиентката сподели с нея веднага щом влезе в кабинета й, никак не й хареса. Съпругът на жената постоянно застрашавал живота на шестгодишния им син — возел го на мотоциклет без каска по магистралата, разхождал го с пилотиран от него самия хеликоптер, и то само броени дни след получаването на разрешителното си, позволявал му да ходи на училище с велосипед — в натовареното движение и отново без каска. Клиентката искаше Лиз да го лиши от правото да вижда детето и, за да подчертае своята категорична решимост да не отстъпва в този спор, настояваше Лиз да замрази бизнеса му. Претенциите на жената задействаха познатата тревожна аларма в душата на Лиз и тя твърдо поклати глава.

— Не можем да му причиним това — без колебание заяви тя. — Ще се обърна към социалните служби за помощ. Ще ги помолим да изготвят списък на нещата, които бившият ви съпруг не може да прави със сина ви. Няма обаче да го изправим пред съда, за да се опитаме да отнемем бизнеса му.

Лиз изрече последните думи с такава безпрекословна категоричност, че клиентката я изгледа подозрително.

— И защо не?

В първия момент жената си помисли, че съпругът й бе успял да подкупи Лиз.

— Защото за подобни действия се плаща твърде скъпо — простичко отвърна Лиз.

През последните три седмици тя бе отслабнала почти с пет килограма, изглеждаше бледа и уморена, но в гласа й напираше такава мрачна решителност, че жената се видя принудена да изслуша тирадата й:

— Преди време имах подобен случай, макар че в него не бе въвлечено и дете. Тогава решихме, че единственият начин да привлечем вниманието на мъжа, за да го накараме да се вслуша в претенциите на клиентката ни, бе да замразим авоарите и бизнеса му.