Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 108

— Ти си задник! — гневно изкрещя Мегън, а очите й отново се напълниха със сълзи. — Мама изобщо не е сама. Тя си има нас и не й е нужен някакъв мъж, за да спи с него.

— Значи може да си спи с Джейми до края на живота си, така ли? И какво ще стане, когато ние заминем да учим в колеж? Аз заминавам следващата година. Две години по-късно ще ме последваш и ти. И тогава? Нима очакваш от нея да си стои тук съвсем самичка и да чака някой от нас да се прибере от училище, за да заживее отново? Откакто татко е починал, тя няма никакъв личен живот, Мег. Погледни я. Та тя ходи само на работа, а в останалото време ни разкарва насам-натам с колата. Мама заслужава много повече и ти го знаеш.

— Не още — заяви Мегън, седна на леглото му и се разплака, потисната от тирадата му. — Много е рано за това. И аз още не съм готова.

Питър седна до нея и я прегърна. През изминалата година той бе много възмъжал и помъдрял. Инцидентът в плувния басейн също бе помогнал за съзряването му.

— Татко много ми липсва — проплака тя и в този момент му заприлича на Джейми.

— На мен също — отвърна Питър, опитвайки се да се пребори със собствените си сълзи. Вярно, че беше много възмъжал и поумнял, но още усещаше болезнено липсата на баща си. — Появата на Бил обаче с нищо не променя нещата. Ние трябва просто да приемем случилото се и да се примирим.

— Не искам — проплака тя и омаза с грим предницата на тениската му. — Искам татко да се върне.

Не би могъл да каже нищо в отговор на подобно желание. Той само притисна към себе си разплаканото момиче и двамата потънаха в мисли за баща си.

Най-накрая, след като се успокои достатъчно, Мегън се върна в стаята на майка си и се извини. Отвори вратата, без да чука, и застана смутено на прага.

— Продължавам да не го харесвам, но те моля да ме извиниш за нещата, които ти наговорих.

Очевидно не бе готова да отстъпи повече и майка й прие извинението й със сериозно изражение.

— Съжалявам, че се чувстваш толкова нещастна, Мег. Зная, че не ти е лесно.

— Не би могла да знаеш какво изпитваме ние, защото вече си имаш него — обвинително заяви момичето.

Лиз въздъхна и я погледна внимателно.

— Това, че съм с Бил, не означава, че татко ти не ми липсва. Точно обратното — понякога самото му присъствие ми напомня още по-болезнено какво изгубихме след смъртта на баща ти. На никого от нас не му е лесно. А аз наистина разбирам колко ви е трудно на вас без баща.

Раните им постепенно заздравяваха, но процесът беше много бавен и мъчителен.

— Наистина ли го обичаш, мамо?

Мегън все още изглеждаше ужасена от думите на майка си. Искаше й се никога да не я бе чувала да изрича това.

— Да, мисля, че го обичам — искрено отвърна Лиз. — Но имам нужда от още време, за да си изясня напълно онова, което изпитвам към него. Той е добър човек. Това е всичко, което зная със сигурност в момента. Все още има много неща, свързани с татко ти, които не ми дават мира.