Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 105
Даниел Стийл
— На какво се радвате толкова, доктор Уебстър? — попита Лиз и отвърна на усмивката му.
— На теб. На това. — Той посочи долината.
През целия уикенд и двамата имаха усещането, че са на меден месец, и това донякъде отговаряше на истината. Джак бавно избледняваше в мъглата от спомени. И макар че част от нея все още искаше да го запази близо до себе си, Лиз вече бе убедена, че трябва да продължи напред. А Бил беше точно човекът, с когото би искала да сподели живота си.
— И какво ще правим занапред? — внимателно я попита той.
— Какво означава това? — Лиз изпита внезапна тревога от думите му. Все още не бе готова за това и Бил го знаеше, но не можа да се въздържи. Искаше му се да й зададе този въпрос още в деня на първата им среща. — Не е нужно да правим каквото и да било — нервно додаде тя.
— Но пък би било много приятно. Рано ли е още да говорим за това, Лиз?
Предишния ден се бяха любили отново, по-късно вечерта пред камината отново преплетоха тела, а рано тази сутрин за пореден път дадоха воля на страстта си. Установиха, че се чувстват удивително добре заедно и им бе трудно да повярват, че никога преди не се бяха любили. Сетивата и телата им се сливаха съвършено, за да задоволят потребностите и утолят желанията им. А това беше подробност, която трудно можеше да бъде пренебрегната.
— Никога не съм подозирал, че някога ще изрека тези думи — продължи Бил, почувствал се изведнъж млад и непохватен, но той я обичаше прекалено силно и не можеше да допусне да я изгуби. — Мисля обаче, че все пак трябва да се оженим.
Тя посрещна изявлението му с огромно изумление.
Изобщо не бе предполагала, че Бил би могъл да изрече нещо подобно. Това предложение противоречеше на всичко, което й бе разказал за себе си до момента.
— Мислех, че не вярваш в брака…
Тя като че ли искаше да сложи край на този разговор и Бил си даде сметка, че думите му я бяха изплашили.
— Така е, но това беше, преди да те срещна. Предполагам, че отношението ми към брака е било породено от съкровената вяра, скътана дълбоко в сърцето ми, че днешният ден все някога ще настъпи, а преди това не си струва човек да пилее чувствата си за някого, с когото не би могъл да живее щастливо. Както стана с първата ми съпруга. Та ние почти се унищожихме взаимно.
Връзката му с Лиз обаче беше съвършена. Поне според него. Лиз също си даваше сметка, че би могла да живее щастливо с него, може би дори до края на живота си, но все още не бе готова да му го каже. За нея бе твърде скоро, а спомените за Джак все още бяха съвсем живи в паметта й. Не бе изминала и година от смъртта му, макар че Коледа наближаваше.
— Лиз, не бих искал да съсипя всичко с преждевременни и прибързани разговори на тази тема, но исках да знаеш как аз виждам съвместното ни бъдеще.
Лиз не беше жена, с която би могъл да се отнесе несериозно и безотговорно. Освен това трябваше да мисли и за децата й. Беше им посветил много размисъл и бе сигурен, че би могъл да ги обича като свои. Той вече обичаше Джейми и изпитваше силна привързаност към Питър. Смяташе, че с времето и момичетата ще се привържат към него. Никога не бе имал проблем в общуването с жени и деца, на които държеше. А на тези специално държеше както никога преди.