Читать «Стоманеният плъх в танц със смъртта» онлайн - страница 149
Хари Харисън
— Не ми пробутвай тази брадата глупост — отвърнах презрително. — Аз съм таен оперативен агент на Галактическия съюз и ще бъда третиран като такъв. Аз ви помогнах да откриете местонахождението на тази планета и страдах в името на справедливостта на Съюза. Дори сключих финансови споразумения от ваше име.
— Да, с войника, на когото си обещал кредити, за да ти помогне. Гласово включваният рекордер в птицошпионина е записал разговора с него. На Аспия ще се плати.
— Тогава и на мен ще платите. Пълна заплата за цялото време, през което работих за вас. Нали?
Той потри брада и се намръщи.
— Предполагам, че ще искаш и пълно опрощаване на извършените на Бит О’Хевън престъпления?
— Не. Просто искам онзи инцидент да се изтрие напълно от моето досие, така че да мога да продължа като свободен човек. С полагащото ми се възнаграждение в джоба.
— Съгласен съм. Стига да останеш на служба във Флота. Макар и малко необуздан, ти си добър агент…
— Никога! — извиках аз, хвърлих се назад и зацвилих като кон. — Никога! Да работя за закона? Да плащам данъци и да чакам мизерна пенсия за старост? По-добре смърт, отколкото унижение! Плащайте каквото ми се полага и да си кажем сбогом, капитане. Аз имам свои приоритети в кариерата.
— Като водиш живот на престъпник?
— Това е различно. Никога вече… мога да ти обещая! — Сложих лявата си ръка на сърцето, дясната обърнах с дланта навън. — Аз получих нужния урок. С настоящето се отричам под клетва от всякакъв интерес към престъпния живот и се кълна отсега нататък завинаги да бъда достоен член на обществото.
— Добре, моето момче, добре. Тогава ще се погрижа да си получиш парите. Такива като теб не се отдават на престъпления.
— Не, сър, не! — казах аз.
Отново лъжа, лъжа с усмивка, лъжа, изречена през стиснати зъби. В края на краищата… имах пред себе си добър пример за подражание. Когато един капитан от Галактическия съюз те лъже, когато най-големият изкуствен интелект в известната галактика те лъже… трябва ли един бивш свинар на свинепрасета да бъде принуден да каже истината?
Гърлото ми беше сухо и изведнъж почувствах голямо желание за малко четиристотингодишно вино. Очаквах с нетърпение да вдигна чаша. Да вдигна тост.
За моята бъдеща кариера между звездите. Почти чувствах вкуса на това вино на небцето си. Облизах устни, обърнах се и видях Нийб и Стърнър.
— Приятели… това трябва да се отпразнува. Елате с мен, моля ви. Зная едно
Епилог
— Без съмнение — каза Стърнър с влажни от вълнение очи — това е най-доброто вино, което някога съм пил, някога съм мислил да пия, успял съм да изпия, някога ще пия, някога съм си представял, че някой ден може да помисля да пия…
— Макар да изглежда, че пообърка синтаксиса — каза Марк Форър, — оценявам вълнението ти. Поласкан съм, че виното ви хареса и бих желал да вдигна тост. За Джеймс ди Гриз, спасителя на планетата. Вечно ще ти бъдем благодарни, Джим.
— Вечно благодарни! — извикаха всички в хор, вдигнаха чаши и пиха. С изключение на Марк, който нямаше чаша да я вдигне. Вместо да пие вино, той беше накарал един от своите роботи да сипе електролит в един акумулатор. На нас ни обясни, че за него неочакваният прилив на електрони е най-стимулиращото нещо.
