Читать «Двойни убийства» онлайн - страница 8

След секунди един „Бел джет рейнджър“ в червено и бяло закръжи над мястото за отдих, спусна се надолу и предизвика силна вихрушка. Всички други шумове бяха заглушени. Дърветата се разлюляха, а тревата се прегъна под зловещия ураган. С притворени очи Гейл и Джеф клекнаха до кучетата, държейки здраво нашийниците им.

Марино, Уесли и аз се покрихме близо до сградата и от тази удобна позиция наблюдавахме страхотното кацане. Докато хеликоптерът бавно се приземяваше, пронизвайки въздуха със свистенето на перките и двигателя си, успях да видя Пат Харви, която се взираше напрегнато в джипа на дъщеря си. После слънцето блесна в стъклото и закри видимостта.

Тя се отдръпна от хеликоптера с наведена глава и пола, плющяща около краката й. Уесли я чакаше на безопасно разстояние от перките, които забавяха движението си. Вратовръзката се вееше зад гърба му като авиаторски шал.

Преди Пат Харви да бъде назначена за директор на националната наркополиция, тя беше държавен адвокат в Ричмънд, после главен прокурор за източния район на Вирджиния. Някои от случаите й, свързани с наркотици, включваха жертви, които аз бях аутопсирала. Но никога не бях призовавана като свидетел, изискваха само докладите ми. Госпожа Харви и аз никога не се бяхме срещали.

На снимките във вестниците и по телевизията тя изглеждаше страхотно делова. В действителност беше женствена и изключително привлекателна. Слаба, с идеално изразени черти. Слънцето хвърляше златисти отблясъци в рижавата й коса. Уесли ни представи набързо, а мисис Харви се ръкува с всеки от нас с любезността и самочувствието на обигран политик. Но не се усмихна и не погледна никого в очите.

— Вътре има един пуловер — обясни тя, като подаде на Гейл хартиена торба. — Намерих го в стаята на Деби, във вилата. Не знам кога го е носила за последен път, но мисля, че не е пран наскоро.

— Кога за последен път е била дъщеря ви на плажа? — запита Гейл, без да отваря торбата.

— В началото на юли. Отиде там за уикенда с няколко приятели.

— Сигурна ли сте, че точно тя е носила пуловера? Може да го е обличал някой от приятелите й. — Гейл зададе въпроса небрежно, като че ли се интересуваше от времето.

Въпросът изненада госпожа Харви. Съмнение засенчи тъмносините й очи за секунда.

— Не съм сигурна — прочисти гърлото си тя. — Предполагам, че Деби го е носила последна, но естествено не мога да се закълна в това. Не съм била там.

Госпожа Харви се втренчи в отворената врата на джипа. Вниманието й се съсредоточи върху сребърната буквичка „Д“, която висеше от верижката на ключовете. Никой не проговори за известно време. Виждах как разумът й се бори с чувствата, докато тя се мъчеше да отблъсне паниката.

Тя се обърна към нас и каза:

— Деби трябва да е носила чанта. Найлонова, яркочервена. Една от онези спортни чанти с подвижен капак. Чудя се, дали не сте я намерили вътре?

— Не, мадам — отговори Моръл. — Поне засега не сме видели нищо подобно. Но сме надничали само през прозорците, не сме претърсвали вътрешността на колата. Не можехме да го направим, преди да пристигнат кучетата.