Читать «Двойни убийства» онлайн - страница 21

— Където кучето е загубило следата — каза Марино и се намръщи озадачено. — Срещу мястото, където намерихме джипа.

— Точно така — отговори Уесли.

— А пепсито, което са купили? — попитах. — Намерихте ли го?

— Шест кутии „Пепси“ лежаха в хладилната чанта, когато полицията преглеждаше джипа.

Бентън млъкна, щом жена му се появи с нашите кафета и чаша чай с лед за него. Тя ни сервира мълчаливо, после излезе от стаята. Кони Уесли изглеждаше тренирана в дискретност.

— Смяташ, че са отишли на мястото за отдих, за да може Дебора да се погрижи за проблема си, и там са се срещнали с откачения, който ги е пречукал — вмъкна Марино.

— Не знаем какво е станало с тях — напомни ни Уесли. — Има много възможности, за които трябва да се замислим.

— Например? — запита все още намръщено лейтенантът.

— Похищение.

— Искаш да кажеш — отвличане? — Марино не криеше скептицизма си.

— Не забравяй коя е майката на Дебора.

— Да, знам. Госпожа безпощадната Наркоцарица, която получи поста си, защото президентът искаше да даде на феминистките движения нещо, с което да се занимават.

— Пийт — каза Уесли кротко. — Не мисля, че е разумно да я обявяваш за тъп плутократ или служител, назначен само за фасада. Макар и постът й да звучи по-авторитетно, отколкото е в действителност, защото няма правителствен статут, но Пат Харви отговаря лично пред президента. Всъщност тя координира дейността на всички федерални агенции във войната срещу търговията с наркотици.

— Да не споменаваме и досието й от времето, когато беше държавен прокурор — добавих аз. — Тя енергично подкрепяше усилията на Белия дом да изиска смъртни присъди за убийствата, свързани с наркотици. И доста говореше по въпроса.

— Тя и още поне стотина други политици — каза Марино. — Вероятно щях да съм по-загрижен, ако тя беше от онези либерали, които искат да легализират тази свинщина. Тогава можех да се чудя дали някой крайнодесен моралист не е решил, че Господ му е наредил да гепи хлапето на Пат Харви.

— Тя беше доста нападателна — каза Уесли. — Успя да осъди много от лошите, помогна за прокарването на важни закони, устоя на смъртни заплахи, дори преди няколко години колата й бе взривена…

— Да, празен ягуар, паркиран пред кънтри-клуба. И това я направи героиня — прекъсна го Марино.

— Мисълта ми е — продължи Уесли търпеливо, — че тя си е създала доста врагове, особено поради нападките си към разни благотворителни дружества.

— Четох нещо по въпроса — казах аз, като се опитвах да си спомня подробностите.

— В момента обществото знае съвсем малко за това — каза Уесли. — Последните й действия бяха насочени към АКМСН. Американска коалиция на майките срещу наркотиците.

— Сигурно се шегуваш — обади се Марино. — Това е все едно да кажеш, че УНИЦЕФ е мръсна организация.

Не споменах, че всяка година изпращам пари на АКМСН и съм техен ентусиазиран привърженик.