Читать «Двойни убийства» онлайн - страница 15

— При всички случаи — каза госпожа Харви — вратите са били отключени, ключовете висели от волана, нямало следи от борба и, изглежда, нищо не е било откраднато. Резултатите от аутопсиите също са идентични.

Тя сгъна бележките си и ги пъхна обратно в джоба си.

— Добре сте информирана — отговорих лаконично.

Не запитах, но предположих, че е накарала служителите си да разучат предишните случаи.

— Мисълта ми е, че вие сте участвали от самото начало — каза тя. — Прегледали сте всичките трупове. И въпреки това, доколкото успях да разбера, все още не знаете как са били убити.

— Това е вярно. Не знам — отговорих.

— Не знаете? Или не казвате, доктор Скарпета?

Кариерата на Пат Харви като прокурор във федералната система й беше донесла всеобщо уважение, ако не и преклонение. Беше смела и агресивна и аз се почувствах така, като че ли терасата й изведнъж се бе превърнала в съдебна зала.

— Ако знаех причината за смъртта им, нямаше да я обявя като неопределена — казах спокойно.

— Но смятате, че са били убити.

— Смятам, че млади, здрави хора не изоставят неочаквано колите си и не умират от естествена смърт в горите, госпожо Харви.

— А какво ще кажете за теориите? Можете ли да кажете нещо за тях? Предполагам, не са нови за вас.

Не бяха.

Четири юрисдикции и поне толкова различни детективи бяха замесени, като всеки имаше безброй различни хипотези. Например — двойките са били наркомани и са се срещнали с търговец на наркотици, продаващ нов, опасен наркотик, който не може да бъде открит при обикновените токсикологични тестове. Споменаваха и за окултизъм. Или че всички двойки били членове на някакво тайно общество, а смъртта им всъщност се дължала на самоубийство.

— Нямам високо мнение за теориите, които съм чувала — казах.

— Защо?

— Откритията ми не ги подкрепят.

— А какво подкрепят откритията ви? — настоя тя. — Какви открития? Според всичко, което съм прочела или чула, нямате нито едно проклето откритие.

Мараня забулваше небето и самотен самолет приличаше на сребърна игла, която тегли бял конец под слънцето. Мълчаливо гледах как следата му се разширява и започва да се разпръсва. Ако Дебора и Фред имаха същата съдба като останалите, нямаше скоро да ги намерим.

— Моята Деби никога не е взимала наркотици — продължи Пат Харви, борейки се с напиращите сълзи. — Не се занимава с разни смахнати религии или култове. Темпераментна е и понякога изпада в депресия като всеки нормален тийнейджър. Но не би… — Тя спря изведнъж, като се опитваше да се овладее.

— Трябва да се опитате да се справите с настоящето — казах кротко. — Не знаем какво се е случило с дъщеря ви. Не знаем какво е станало с Фред. Може да измине дълго време, преди да разберем. Има ли още нещо, което бихте могли да ми кажете за нея, за тях? Каквото и да е, стига да може да помогне.

— Тази сутрин дойде един полицай — отговори тя с треперещ глас. — Той влезе в нейната стая и взе няколко от дрехите й, както и четката й за коса. Каза, че били нужни за кучетата, трябвали им дрехите. И се нуждаели от косми от косата й, за да ги сравнят с тези, които може да се намерят в джипа й. Искате ли да я видите? Да видите стаята й?