Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 76
Робърт Хайнлайн
— Ти ме интересуваш, Ерц — поясни Нарби, премествайки поглед към него. — Чудил съм се, дали подсилваш заблудите на Хойланд или самият ти си заблуден. Сега разбирам, че ти също си луд.
Ерц запази самообладание.
— Обясни се. Ти видя Командната зала; как можеш да твърдиш, че Корабът не се движи?
Нарби се усмихна:
— Аз те мислех за по-добър инженер, отколкото се оказва че си, Ерц. Командната зала е една огромна измама. Ти самият знаеш, че онези светлини се включват и изключват с бутони — една много изкусно инженерно изобретение. Според мен, то е било използвано, за да извиква страхопочитание в умовете на суеверните и да ги накара да вярват в древните митове. Но ние нямаме повече нужда от него, Екипажът вярва и без него. То представлява сега един източник за отклоняване на вниманието — аз възнамерявам да го разруша и да запечатам вратата към него.
Хю побесня, когато чу това, избърбори несвързано нещо и щеше да се нахвърли върху Нарби, ако Ерц не го бе удържал.
— Спокойно, Хю — предупреди той.
Джо-Джим, чиито лица се бяха превърнали в каменни маски, хвана Хю за ръката над лакътя.
Ерц продължи тихо:
— Да предположим, че това, което казваш, е истина. Да предположим, че Главният Конвертор и самото Основно задвижване не са нищо друго, освен измишльотини и ние изобщо не можем да ги задействаме, ами Капитанската веранда? Ти
Нарби се изсмя.
— Ерц, ти си бил по-глупав, отколкото си мислех. Признавам, че картината във верандата отначало ме заблуди — без да искам да кажа, че изобщо съм вярвал на нея! Но Командната зала ми даде ключа към разгадката — тя е една илюзия, едно умело инженерно изобретение. Зад стъклото има друг отсек, с приблизително същите размери и неосветен. На фона на тази тъмнина, онези малки движещи се светлинки създават ефект за бездънна дупка. По същество това е същият трик, като онзи, използван в Командната зала.
— Това е очевидно — продължи той. — Изненадан съм, че ти не си го разбрал. Когато един очевиден факт е в противоречие с логиката и здравия разум, ясно е, че този факт не е бил изтълкуван правилно. Най-очевидният природен факт е реалността на самия Кораб — солиден, неизменен, завършен. Всеки, така наречен, факт, който оспорва това, е непременно една илюзия. Знаейки това, аз потърсих трика зад илюзията и го открих.
— Почакай — каза Ерц. — Да не би да искаш да кажеш, че си бил от другата страна на стъклото в Капитанската веранда и си видял тези трикови светлини, за които говориш?
— Не — призна Нарби, — това не беше необходимо. Няма съмнение, че би било много лесно да се направи това, но то не е необходимо. Не е нужно да се порязвам, за да знам, че ножовете са остри.
— Така… — Ерц млъкна и се замисли за момент. — Предлагам ти една сделка. Ако Хю и аз сме луди в убежденията си, няма да има никаква вреда, стига да си държим устите затворени. Ние ще се опитаме да задвижим Кораба. Ако се провалим, значи ние сме сбъркали, а ти ще се окажеш прав.
— Капитанът не се пазари — подчерта Нарби. — Но ще помисля над това. Това е всичко. Можете да си вървите.