Читать «Сираци на Вселената» онлайн - страница 72

Джийн Болдуин

пилот-офицер, трети клас, вахтен офицер

— Това ли е всичко? — настойчиво попита Джо.

— Не — каза Хю.

— „1 октомври (приблизително), 2172 г. Аз, Тиъдър Моусън, бивш младши-артелчик, бях избран на тази дата за Капитан на “Авангард". От последното вписване в този дневник, настъпиха огромни промени. Бунтът бе потушен или, по-точно казано, утихна, но с цената на трагични последици. Всички пилот-офицери, всички инженер-офицери, са мъртви или са смятани за мъртви. Аз нямаше да бъда избран за Капитан, ако имаше останал квалифициран човек.

Приблизително около деветдесет процента от персонала са мъртви. Не всички от тях са загинали в началото на избухването на бунта; от бунта насам не са засявани никакви култури; хранителните ни запаси са намалели. Изглежда има ясни доказателства за канибализъм сред бунтовниците, които не са се предали.

Моята непосредствена задача трябва да бъде възстановяването на някакво подобие на ред и дисциплина сред Екипажа. Трябва да бъдат засети култури. Трябва да бъде въведена редовна вахта при помощния Конвертор, от който сме зависими за отопление, осветление и енергия."

Следващите редове бяха без дата.

„До сега бях прекалено много зает, за да поддържам редовно този дневник. В действителност, аз не знам коя дата сме, дори приблизително. Корабните часовници са спрели. Това може да се дължи на нередовното действие на спомагателния Конвертор или пък може да е резултат от радиацията от външния космос. Вече не разполагаме с антирадиационен щит около Кораба, тъй като Главният Конвертор не действа. Главният ми инженер ме уверява, че Главният Конвертор може да бъде задействан, но нямаме нито един човек, годен за астрогатор. Аз лично се опитах да изуча астрогация по наличните книги, но свързаната с това математика е много трудна.

Приблизително едно на двайсет новородени деца е с деформации. Въведох един спартански кодекс — на такива деца не се разрешава да живеят. Жестоко е, но е необходимо.

Вече съм твърде стар и немощен и трябва да обмисля избора на свой наследник. Аз съм последният член на Екипажа, който е роден на Земята, но дори и аз имам малко спомени от нея — бил съм на пет години, когато родителите ми са се качили на Кораба. Не знам своята собствена възраст, но определени безпогрешни признаци ми говорят, че не е много далече времето, когато и аз трябва да поема Пътя към Конвертора.

Настъпила е любопитна промяна в ориентацията на хората ми. Тъй като те никога не са живели на планета, с течение на времето за тях става все по-трудно да разберат каквото и да било, което не е свързано с кораба. Преустановил съм опитите да разговарям с тях по този въпрос — макар че това едва ли е някакво доброжелателство, тъй като аз нямам никаква надежда да ги изведа от мрака. Техният живот е, меко казано, тежък; те отглеждат реколта, само за да бъде опустошена от разбойниците, които все още благоденстват на по-горните равнища. Какъв смисъл има да им говоря за по-добри неща?