Читать «Доблестен враг» онлайн - страница 26

„Не! Те искат точно това! Ще блокират портата. Ще ни привлекат на открито и ще ни избият със стрели“.

Трябваше да помисли, и то бързо. Погледна през рамо към опожарения форт. Гарваните и враните пляскаха с криле над него. Убежището изглеждаше мамещо. Твърде мамещо.

Войниците му вече излизаха на открито, тичаха с все сили, със Сугама начело. И в следващия миг един от бойците, току-що измъкнал се от дърветата, падна и от гърлото му, пронизано от стрела, бликна кръв.

Сугама дотича до него и изрева в паника:

— Стотици са!

Въпреки целия хаос Асаяга не можа да скрие усмивката си. Можеха да загинат всички в следващите няколко минути, но беше хубаво да види как Сугама за първи път вкусва суровата реалност на този свят.

Извади меча и го размаха над главата си, в сигнал за щурм. Когато мъжете добягаха на по-малко от десет разтега, той посочи с оръжието към северозападния край на сечището и викна:

— Не към форта! Капан! След мен!

Сугама спря за миг объркано, но една стрела профуча покрай главата му и той се обърна и тръгна след Асаяга.

Командирът затича. Едва беше изминал десетина крачки, когато чу отекналия от горите на юг сигнал на рог. Отвърна му друг, от укреплението!

Портата вече не се виждаше, а западната стена на укреплението или каквото бе останало от нея вече се падаше вдясно, на стотина крачки, Той поведе колоната си право нагоре през сечището, като се мъчеше да я задържи на еднакво разстояние между форта и дърветата. Край ухото му изсвистя стрела и се заби напред в снега отляво. Без да спира да тича, той хвърли поглед към форта. По стената се бяха изправили тъмни фигури с вдигнати лъкове. Горските демони. Никога досега не беше виждал толкова много от тях и толкова отблизо. Преди винаги ги зърваха съвсем бегло, като смътни, кошмарни привидения, мяркащи се между дърветата.

Асаяга беше разузнавал няколко пъти това място през последната година и познаваше добре разположението му. В северозападния край на сечището започваше пътека, която водеше до форта, завзет от неговата част пролетта. Беше на четири левги оттук.

Най-вероятно пътеката щеше да се пази, но можеше да се опита. На изток бе територията на Кралството и непроходима блатиста земя в протежение на няколко левги — смъртоносен капан. Право на север се отиваше към владенията на Горските демони, каменисти пътечки на дивеч през високи проходи, също смъртоносен капан.

Продължи към пътеката, която можеше или да се окаже капан, или пътят към спасението, и тогава видя как някой залитна пред него, как се хвана за гърдите и кръвта бликна между плешките му.

Стъписан за миг, Асаяга спря. Умиращият го погледна с празни очи и рухна в снега.

Той постоя за миг — не знаеше какво да предприеме. Погледна наляво към дърветата. Може би щеше да е по-добре през тях, отколкото по пътеката, защото явно някой я прикриваше.

Затича отново и хората му го последваха. След няколко мига вече се приближаваха до края на сечището — и изведнъж откъм леса се изсипа дъжд от стрели и няколко от бойците му паднаха.

Той вдигна меча над главата си и поведе в атака към дърветата. Молеше се дано успее да отнесе със себе си поне един от враговете.