Читать «Доблестен враг» онлайн - страница 18

След това двамата бяха станали добри приятели — всеки харесваше буйния нрав на другия, — но никога повече не седнаха да играят на зарове или на новата лудост с картите, с нарисувани по тях картинки и числа. По време на нощния поход Денис си мислеше за Брендан и как щеше да реагира на вестта, че Юрген е мъртъв. Вече не се налагаше да се тревожи за това. Зачуди се кой ли от двамата е поздравил другия на прага на Залата на Лимс-Крагма. Навярно вече можеха отново да играят комар, стига такива игри да бяха позволени там, докато чакаха присъдата на Богинята на мъртвите.

След около двеста разтега възвишението започна да се спуска надолу към едно полузамръзнало поточе. Пътеката за форта „Лудия Уейни“ следваше потока и Денис спря й го огледа.

Имаше следи… и до потока от другата страна лежеше труп — цуранец с прерязано гърло. Земята около него бе с ледено розов цвят.

Тримата изчакаха няколко минути, като оглеждаха внимателно пътеката, потока и дърветата. Най-сетне Денис погледна Тинува и той му кимна. Елфът измъкна лък изпод наметалото, зареди стрела и го изпъна наполовина.

Денис вдиша дълбоко, смъкна се по пътеката, скочи като коткай леко примижа, щом ледът изпращя под краката му. Погледна първо на северозапад, към Лудия Уейни и с гръб към димящите руини на Бастиона на Брендан. Пътеката се губеше в гъстата утринна мъгла.

Нищо.

Грегъри скочи до него, с лъка си в ръка, и посочи нагоре по пътеката, напрегнат и готов да стреля. Пак нищо.

Денис погледна към земята и сърцето му замря. Беше разровена на кални локви, които вече замръзваха. Тръгна бавно и заоглежда следите. Голям отряд беше минал оттук, точно към изгорения форт; виждаше десетки и десетки стъпки, вероятно оставени предната нощ.

Следите не бяха от тежките сандали и меките платнени обуща на цураните, а от обутите в ботуши моредел, плюс по-дълбоките отпечатъци от коне и планински троли.

Смразяващото обаче бе в това, че имаше отпечатъци в обратната посока и те бяха пресни, толкова пресни, че капчиците влага се цедяха в тях, докато ледът се стягаше. Но не бяха толкова много, колкото в другата посока. Трудно бе да се прецени — навярно петдесетина най-много, и без коне.

Бойни загуби? Не, не беше видял и един труп на моредел около форта. Трябваше поне ранени да има, капки кръв, провлечен крак, но тези моредел бяха бягали. Защо тази припряност?

Вдигна глава. Тинува все още беше над него, стегнат и бдителен. Денис посочи пътеката, после на северозапад, и направи жеста за моредел, после опря върховете на пръстите до устните си, да покаже, че преминаването е било само преди минути.

Тинува кимна мълчаливо и тръгна напред. Грегъри също пое напред, като пресече пътеката и влезе в потока, за да не оставя следи.

Денис изгази до тялото на цуранина и го пипна по крака. Трупът тепърва започваше да се вкочанява, беше умрял най-много преди час-два — иначе нощният мраз щеше да го е втвърдил. Огледа земята около него и разбра, че е било съвсем лесно. Бил е на пост, да пази пътеката, докато продължава щурмът, или вече е бил заел позицията. Бяха го убили чисто, с промъкване, гърлото беше прерязано от ухо до ухо без следи от съпротива — освен последните спазми на умиращ.