Читать «Когато лъвът се храни» онлайн - страница 21

— Не берете твърде много от едно дърво! — нареди Шон. — Старият Пай веднага ще забележи.

Стигнаха до живия плет и той намери дупката.

— Гари, ти стой тук и пази. Ако се появи някой, свирни.

Успя да прикрие облекчението си, не му стискаше да участвува в начинанието им. Шон продължи:

— Ще ти предаваме прасковите — и не яж от тях, преди да сме свършили.

— Защо да не дойде с нас? — попита Карл.

— Щото не може да тича, затова. Ако го пипнат, веднага ще разберат кои са с него и ще си получим заслуженото.

Карл беше удовлетворен. Шон клекна на четири крака и пропълзя през дупката в живия плет. Един по един го последваха и останалите. Гарик остана сам.

Стоеше близо до живия плет, като черпеше спокойствие от защитата на отрязания си крак. Минутите се точеха бавно и той започна да се върти неспокойно — твърде се бавеха.

Внезапно се чуха гласове, някой идваше през плантацията. Обзе го паника и се сви в живия плет, като се опитваше да се скрие, изобщо не му мина през ума мисълта да даде предупредителен сигнал.

Гласовете приближиха и ето че разпозна сред дърветата Рони Пай. С него бяха и двама от приятелите му. Всичките бяха въоръжени с прашки и вдигнали нагоре глави, търсеха птици сред дърветата.

Известно време изглеждаше, че няма да забележат Гарик, но точно когато го подминаваха, Рони се обърна и го видя. Втренчиха се един в друг. На десет стъпки разстояние от тях Гарик се бе свил в живия плет. Изненадата върху лицето на Рони бавно се смени от лукавство. Огледа се бързо наоколо, за да се увери, че Шон го няма.

— А, ама това е нашият стар приятел Хопчо-Тропчо — заяви той и приятелите му се върнаха и застанаха от двете му страни.

— Къде си тръгнал, Протезо?

— Плъхове ли ти изядоха езика, Протезо?

— Не — термити му окапали крака! — Разнесе се оскърбителен смях.

— Разговаряй с нас, Протезо.

Рони Пай имаше уши, които стърчаха от двете страни на главата му като ветрила. Беше дребен за годините си, което го правеше злобен, а косата му беше червеникавожълта.

— Хайде, разговаряй с нас, Протезо.

Гарик навлажни устните си с език, в очите му вече имаше сълзи.

— Ей, Рони, я го накарай да походи за нас, ето така. — И един от тях имитира накуцването на Гарик. — Покажи ни как ходиш.

Момчето се заоглежда наляво и надясно, търсейки път за бягство.

— Брат ти не е тук — изграчи Рони. — Няма смисъл да го търсиш, Протезо.

Хвана Гарик за ризата и го измъкна от живия плет.

— Я ни покажи как ходиш.

Безпомощно заудря ръката на Рони.

— Пусни ме, ще кажа на Шон, ще му кажа, ако не ме пуснеш.

— Добре де, ще те пусна — съгласи се той и с две ръце го блъсна в гърдите. — Не идвай към мен — върви нататък!

Гарик политна назад. Обаче там вече го очакваше друго момче.

— Не към мен — нататък! — И го отблъсна.

Заобиколиха го и не спираха да си го прехвърлят.