Читать «Пирамидата на бог Слънце» онлайн - страница 223

В деня на събитието женската част от обитателите на Райнсвалден се беше подготвила да го посрещне с най-любвеобвилни грижи, а мъжката обикаляше насам-натам, като събираше отвреме-навреме глави и шушукаше: «Сигурно ще е момиче.» или «Гръм и мълния, ако е момче!» Роденщайн обаче седеше в работния си кабинет и пресмяташе ли пресмяташе и като не можа да приключи, забеляза, че е изваждал, вместо да дели и събирал, вместо да умножи. А когато започна отначало, за да прецени фонда на своите лесове, обърка така основно шефел^[11], елхови дървета, зайци, морген^[12], сърни, червени ели, младши лесничеи, квадратура, яребици, че захвърли перото и къде разтеглено, къде насмешливо възкликна:

— Гръм да го удари, ама това е вече прекалено! Какви ли не ги забърква човек, когато чака да се пръкне някое момченце или момиченце! Все пак благодаря на Бога, че не се ожених. Щях да съм баща на петнайсет-шестнайсет дечурлига и тогава бих искал да видя своите сметки, преценки и месечни доклади. Като нищо щях да омотам дъбове, бебешки шишета, язовци, дървени кончета, пелени, мерки за дърва и какво ли не. Ама съм любопитен, кой ще е кръстникът!

И докато още го казваше, вратата се разтвори и пропусна почтеният Лудвиг Щраубенбергер, който застана чинно и зачака да бъде заговорен.

— Какво има? — запита Главния лесничей.

— С ваше позволение, хер хауптман, искам само да запитам — какво?

— Какво? — повтори капитанът, удивен от тоя чудат начин на изразяване. — Е, та какво, по дяволите?

— Да, ами тъкмо това е то! Та какво, по дяволите? Само от чисто любопитство не ми хрумна правилното. Дали «Гледа момче — конче пасе» или «Една пастирка пасеше». Ама човек все още не е наясно дали ще е момче или момиче, на този свят тук!

— А бе, пройдоха такъв, ти да не би съвсем да си превъртял? — прогърмя Роденщайн.

— На заповедите ви, хер хауптман, наистина съвсем превъртях, на този свят тук — кимна Лудвиг.

— Но какво по дявола има общо онова с момчето и пастирката, а?

— Е, момците стоят долу с валдхорната. Ако бъде момче, мисля да изсвирим «Гледа момче — конче пасе». Или хер хауптман може би ще заповяда «Аз съм от планината овчарче» и «Гиздаво и напето въглищарче» и «Девойче хоп-па, хоп-па, хоп по зелена морава»? Всички те са до една чудно хубави нежни и ние ще ги изсвирим полифонично, с чувство и в три четвърти такт, на този свят тук.

Главния лесничей слушаше помпозното изявление на любимия си помощник, занемял от удивление, ала сега отново върна говора си.

— Обеснико, човече, Лудвиг, да те изритам ли заедно с ония другите, въглищарчето, зелената морава и целият ви три четвърти такт? Нима работата на човек е да проглушава ушите на една изнемощяла родилка, а? Да се размайва той и да ми свири при тоя огън, когато щъркелът вече трака с клюна си! Не, това е нещо нечувано! Мисля…

Роденщайн бе прекъснат, понеже вратата се разтвори шумно и Алимпо нахлу запъхтян.

— Момиче! — извести той, останал без дъх.

— Момиче? — запита Главния лесничей.

— Да. Моята Елвира каза същото!

— Ура! И здраво, Алимпо?

— Като рибичка!