Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 8

— Всъщност…

— Хайде, хайде. Длъжен си да се съгласиш след дефиницията, която сам даде. Етичността в дадена общност е едно твърде широко понятие, обхващащо разновидностите на общуване между нейните членове. Нали така?

Мика неохотно кимна.

— След като се уточнихме по този въпрос, да минем нататък. Етиката, пак според твоята дефиниция, би трябвало да се занимава с безбройно число общества или групи. Ако съществуват абсолютни закони на етиката, те ще са тъй генерални, че да са приложими за кое да е общество. Един закон за етиката би трябвало да е също така универсален като закона за всемирното притегляне.

— Не ми е съвсем ясно.

— Така и очаквах. Хора като теб, които постоянно бърборят за универсални закони, никога не се замислят за същността на понятието. Познанията ми по история на науката са малко смътни, но съм готов да се обзаложа, че първият измислен някога закон за гравитацията е гласял, че телата падат с такава и такава скорост и получават такава и такава степен на ускорение. Това не е никакъв закон, а просто наблюдение, което дори не е изчерпателно, ако не се добави фразата „на тази планета“. На планета с друга маса наблюдението ще бъде различно. Истинският закон за гравитацията е формулата F = G¤(M1.M2/D^2) и тя служи да се изчисли гравитационната сила между две тела, където и да се намират те. Това е начинът да се изразяват фундаментални и неизменяеми принципи, които важат при всякакви обстоятелства. Ако ще има истински закони на етиката, те трябва да притежават същата универсалност. Да могат да се прилагат и на Касилия, и на Пиръс, и на всяка друга планета, във всяко съществуващо общество. Онова, което тъй високопарно зовете — с главни букви и екот на фанфари — Закони на Етиката, не са никакви закони, а просто племенни порядки, аборигенски наблюдения, стъкмени от неколцина пастири в пустинята, колкото да въведат ред в къщата или палатката си. Тези правила не могат да имат универсално приложение, дори ти го разбираш. Помисли си за различните планети, на които си бил, и за всички чудати и прекрасни начини, чрез които хората осъществяват своето общуване. Би ли могъл да си представиш десет правила на поведението, които да са в сила за всички тези общества? Невъзможна задача. Но се обзалагам, че си имаш десет правила, на които искаш аз да се подчинявам. И ако едно от тях е забраната да се изричат молитви пред сътворени от човешка ръка идоли, представям си колко универсални са останалите девет. Старанието да ги прилагаш навсякъде, където отидеш, ни най-малко не те прави етичен; по-скоро си на път да изнамериш особено оригинален начин за самоубийство.

— Държиш се оскърбително.

— Надявам се да е така. Щом не мога да ти въздействам по друг начин, може би оскърблението ще те отърси от моралното вцепенение, в което си изпаднал. Как си позволяваш да помислиш дори, че можеш да ме съдиш, задето съм задигнал пари от казиното на Касилия, когато аз просто се съобразявам с техния собствен морал? Те уреждат мошенически хазартни игри, значи според местната етичност непочтеният хазарт не е извън нормите. И така, аз ги измамих, съобразявайки се с техните норми. А ако в същото време те са прокарали закон, според който измамата в хазарта е подсъдна, то неетичен е законът, а не измамата. И щом ти ме връщаш там, за да бъда съден по този закон, ти си неетичен, а аз съм беззащитна жертва на един зъл човек.