Читать «Свят на смъртта II» онлайн - страница 5

— Твърде висока цел за сам човек — подхвърли Джейсън спокойно, по-спокойно, отколкото се чувстваше в действителност. — Да имате цигара?

— На кораба, естествено, няма нито тютюн, нито алкохол. Освен това аз не съм сам, имам последователи. Партията на Истината вече е сила, с която се съобразяват. Изразходвахме доста време и енергия, за да ви открием, но си струваше. Проследихме безчестния ви път назад в миналото до „Планетата на Махаут“ и казино „Небюла“ на Галипто, съпроводен от серия долни престъпления, отвратителни за всеки почтен човек. От всички тези места имаме разрешение за вашето арестуване, а в някои случаи разполагаме и с протоколите от съдебни процеси, на които сте получили смъртна присъда.

— Вероятно чувството ви за справедливост не се бунтува срещу факта, че тези процеси са водени в мое отсъствие — подхвърли Джейсън, — нито че съм скубал единствено казина и закоравели комарджии, които на свой ред скубят наивници?

Мика Самон отхвърли посочените доводи с пренебрежителен жест.

— Признат сте за виновен в редица престъпления. Колкото и да го увъртате, няма да се изплъзнете. Бъдете благодарен, че престъпният ви начин на живот в крайна сметка ще послужи на благородна цел. Той ще бъде лостът, с който ще прекатурим поквареното правителство на Касилия.

— Ще трябва да предприема нещо срещу това мое любопитство — въздъхна Джейсън. — Погледнете ме — и той размърда китките си, от което ремъците автоматично се затегнаха още повече. — Радвах се на цветущо здраве и свобода, додето не ме повикаха да говоря с вас по радиото. А после, вместо да ви оставя да се забиете в първото възвишение, съвсем импулсивно ви насочих за кацане и си заврях глупавата глава в тоя капан. Крайно време е да се науча да не действам така импулсивно.

— Ако това е молба за милост, звучи ми доста отблъскващо — надменно изрече Мика. — Аз никога не съм приемал услуги, нито дължа нещо на хора като вас. Както и никога няма да…

— Никога е голяма дума — тихо го прекъсна Джейсън. — Завиждам ви за вашата увереност в железния порядък на нещата.

— Забележката ви подсказва, че може би не сте съвсем безнадежден. Нищо чудно да признаете Истината, преди да умрете. Готов съм да ви помогна с беседи и обяснения.

— Предпочитам екзекуцията — отсече Джейсън.

2.

— Ти ли ще ми даваш храна в устата, или ще ми развържеш ръцете, докато ям? — попита Джейсън. Мика, с поднос в ръце, стоеше нерешително пред него. Джейсън продължи с обработката си, но много предпазливо, защото Мика беше всичко друго, само не и глупак. — Естествено, бих предпочел ти да ме храниш. От теб става прекрасен слуга.

— Нищо не ти пречи да се храниш сам — мигом отвърна Мика, като закрепи подноса пред креслото на Джейсън. — Но ще трябва да се обслужваш с една ръка, защото, ако те развържа, само неприятности ще ми докараш.

Той докосна копчето на гърба на креслото — ремъкът върху дясната китка щракна и се разкопча. Джейсън раздвижи изтръпналите си пръсти и взе вилицата.

Докато се хранеше, обходи с поглед всичко наоколо. Незабелязано, защото комарджиите умеят да вършат тия работи незабелязано; като се правиш на разсеян, можеш да видиш много неща, стига да си отваряш очите — можеш да зърнеш за миг картите на противника, да доловиш промяна в изражението му. Детайл по детайл Джейсън поглъщаше с очи съдържанието на кабината — командния пулт, екраните, компютъра, автопилота, калъфа с картите, лавицата с книги. Разгледа, обмисли и запомни всичко. Все някога щеше да му послужи да осъществи плана си.