Читать «Вълчи светове» онлайн - страница 7

— Четири часа — каза Айда.

— Четири часа. Великолепно. Намери къде да се скрием. За предпочитане някой хубавичък свят с големина около 6АУ и най-добре — със сто процента облачна обвивка.

Айда съсредоточено заоглежда пространствения глобус около тях.

— Планът е следният. Айда ни намира свят, където да кацнем — заяви Стен с възможно най-командирския си тон. — Може би ще успеем да стигнем до него преди да ни спипат. Влизаме в атмосферата, мушкаме се под нея…

— Мушкаме тоя строшеняк под нея? — обади се Айда.

— … след което кацаме на някой — дано да е тропически — остров, докато на тях им писне да душат, и после си тръгваме за вкъщи.

— И на това му викаш „план“?

— Док, имаш ли друго предложение, освен да си седим тук и да мрем дълго? — попита Стен.

Екипът се залови за работа.

— Вражеският кораб променя курса, Зигфер — докладва оперативният на яните. — Вероятно замислят кацане на Бананг IV.

Капитанът неволно зяпна, но веднага се овладя.

— Този кораб не може да е от никой свят от купа Лупус¹.

— Очевидно не е, сър.

— Интересно. Външен кораб с достатъчно противоракетни средства, за да спрат дори нас. Очевидно кораб, за който може да се смята, че е с ценен товар. Каква е скоростта на приближаване?

— Ще бъдем в обсега на ракетния обхват до три часа, сър.

— А Бананг IV?…

— Могат, да навлязат в атмосферата приблизително за същото време.

Капитанът се усмихна.

— Ако не ме интересуваше товарът им, щях да се изкуша да ги оставя да кацнат на Бананг. Истина е… Таламеин може сам да отмъсти.

— Вашите заповеди, сър?

— Без промяна. Продължете преследването. И ги унищожете.

— Не е кой знае какъв свят — каза Айда, — но е най-доброто, което мога да направя.

Стен хвърли поглед към екрана и зачете разсеяно на глас:

— Единична слънчева система. Слънцето е хубавичко G–1, жълто джудже… пет планети… Тази е прекалено близо до слънцето. Пустинен свят… два метанови гиганта.

— Неизвестен IV изглежда подходящ — вметна Айда.

— Неизвестен IV, да. Да видим… около дванайсет хиляди километра на полярната ос. Спектрограф… къде по дяволите… окей: приемлив минимум атмосфера. Гравитация малко по-малка от нормалното. Повечето суша… приемливи водни басейни… източник на електронно излъчване.

— Значи е населен — намеси се Бет от кухненския отсек.

— Точно там не искаме да кацнем. Може да са братовчеди на ония скапаняци, дето ни висят на опашката. Права си, Айда. Това е новият ни дом.

— Може би е новият ни дом — каза Док. — И двата екрана, забележете, показват едни и същи числа. Ще стигнем вашия Неизвестен Четири приблизително по същото време с „Турнмаа“. Съспенсът сигурно ще е страшно интересен. — Взе си една сурова соена мръвка от чинията на Мънин и я лапна.

Стен изреди: Индивидуални пакети, оръжия, наземни екипи, средства за оцеляване, комплекти за първи контакт… възможно пълна готовност.

Компютърът щракна и изплю седем фиша. На всеки се повтаряха данните, съхранени в компютъра на „Сиенфуегос“ — данните, заради които корабът беше изпратен да събере анализ на минерала, намерен в далечния вече звезден куп Ерикс.