Читать «Вълчи светове» онлайн - страница 5

— Смятам, че става дума за военен орден, основаващ се на поддръжката на диктаторска пуританска религия. На това основание орденът може да се нарече „Яничари“.

— Забележете също така, че старшият грижливо бе поставил двама помощници от двете си страни. Никой от двамата не приличаше на нещо повече от лична охрана. Следователно мога да предположа, че нашите „яничари“ не са мнозинство в тази… тази Таламеинска империя, а едно елитно малцинство, което има нужда от защита. И отбележете също така униформите. Черни. Забелязал съм, че в човешкия ум това означава желание наблюдателят да свързва лицето, носещо такава униформа, с негативизъм — страх, ужас, дори смърт.

— Освен това забеляза ли някой от вас отсъствието на каквито и да било отличителни знаци по трите униформи? — продължи той. — Твърде нехарактерно за човешките норми, но е индикатор, че рангът се свързва с нематериалното… с други думи, отново индикатор, че си имаме работа с метафизични фанатици.

Док се огледа — явно очакваше ръкопляскания. Доста неуместно.

— Бе видях аз, че са същата сган като Кембълови — зафъфли Алекс. — Нали им видяхте ножовете. Не са ножове като на свестни хора, ами кортици. Такъв нож за нищо не можеш го използва, освен да ръгнеш някой в гъза.

— Нещо друго, Док? — попита Стен.

— Бурето, дето крачи като живо същество, каза всичко, което пропуснах — отвърна Док.

Стен потърка брадичка и за стотен път съжали, че „Богомолка“ не им бе зачислила боен компютър. После вдигна глава, изгледа всички един по един и каза:

— Мисля, че трябва да ги оставим първи да си изиграят картата.

Глава 2

— По моя команда — каза яничарският капитан. — Тръби две, четири, шест, готови за стрелба. Огън.

Чу се метален грохот и трите дългообхватни ракетни тръби се надигнаха над външния корпус на кръстосвача. От тръбите блъвна кислород и твърдо гориво и „таласъмите“ излетяха.

— Имаме огън на ракета шест и ракета две… огън на ракета четири… ракета четири не запали.

— Опитай презапалване — нареди капитанът.

— Опит за презапалване — докладва старшият оръжейник. — Опит неуспешен. Ракетата не успя да се запали. Първична запалваща верига нефункц… вторична запалваща верига нефункционална, ракетата не успя да се самозареди.

Един яничар никога не изразяваше емоции. Капитанът изключи връзката с оръжейната, после погледна първия си помощник. Неговото лице също беше безизразно. Повредите в края на краищата не бяха толкова неочаквани. Обикновено преди да купят някой имперски кораб, той беше преживял доста битки. Но все пак, с подходящо оръжие и в името на Таламеин яничарите можеха да направят много!

След което отново насочи вниманието си към следящия ракетите екран, докато петкилотонните ракети гонеха бягащия „Сиенфуегос“.

— Виж кво ми показва! — извика Айда. — Изстреляли са ракети.

— Колко остава? — попита Стен.

— Сблъсък след… осемдесет и три секунди. Имаме цяла вечност.

— Не е смешно — скастри я Стен, докато затягаше шлема в оръжейното кресло.

В сивия полусвят. Част от него „виждаше“ призрачните фигури на другите бойци в командната зала, но самият той изведнъж се сля с торпедото.