Читать «Вълчи светове» онлайн - страница 44

— Всички казват, че жертвите ще са малко. — Восберх започна да се отпуска.

— Тъй като аз ще бъда с десантните сили, имам интерес броенето на труповете да е кратко — каза Стен.

— Окей. Да речем, че ще приема стандартен договор. Как се плаща?

— Половината в аванс, на сметките на бойците.

— С това ще се оправя аз.

Стен не каза нищо.

— Как ще се уреди плащането? — продължи Восберх.

— Неутрална сметка на Първичен свят.

— На Първичен свят? А Империята?

— Проверих. Те дори не знаят къде се намира звезден куп Лупус. Частна война. Никакви имперски интереси. Повярвайте ми, проверих.

Восберх ставаше все по-дружелюбен.

— Кога се плаща остатъкът? Когато тоя Ингилд бъде разпънат на кръст?

— Когато се свърши работата.

— Пак се връщаме на това, нали? Може би… може би „полковник“ Стен крои някакви свои планове? Може би след като свършим с янците, ще се появи нова цел?

Стен мълчеше.

— Някакъв си забутан звезден куп — каза Восберх. — Древна военна сила и религия, които никой не приема сериозно. Това може да се окаже доста интересно, полковник.

Допи чашата си, стана и протегна ръка.

— Приемаме договора, полковник.

Стен стисна ръката му и Восберх изведнъж се вкочани и застана мирно. И отдаде чест. Стен отвърна на поздрава.

— Сержант Килгър ще ви осигури пари за необходимите разходи. Вие с единицата си трябва да се снабдите с всичкото необходимо въоръжение и екипировка и да бъдете в готовност за дебаркиране от планетата не по-късно от десет стандартни дни от настоящата дата.

Глава 14

Стен свали бинокъла, обърна се към Алекс и озадачено попита:

— Ако тази майор Филипс е хитрият като невестулка командир, каквато казваш, че е, как по дяволите се е оставила да я заклещят така?

— Ми — каза Алекс и потърка замислено брадичка, — нашта малка майорка май нещо се е объркала. Решила е, че няма да плаща данъка и че лошите батковци ще дойдат, ще се повъртят малко и ще си тръгнат. Сбъркала е.

Стен зяпна.

— Ония танкове долу… са събирачи на данък, така ли?

— Ми да — каза Алекс.

Под билото на хълма, на който бяха залегнали, се простираше широка прашна долина, свършваща с тесен каньон с ширина не повече от двадесет метра.

В долината се виждаха десетина-петнадесет окопани щурмови машини, въоръжени с лазери и ракети, Пред тях имаше пехотински окопи и, както показа бинокълът на Стен, доста сложна електронна кръгова защита.

— Данъците на Ястребов трън — продължи Алекс — са малко сложни. Тези машини долу май са правителството… ако имат достатъчно огнева мощ да го докажат.

— Значи когато това „правителство“ й е поискало пари, Филипс му е казала да си тикне данъчната разписка там, където лазерът не свети, след което са я подложили на обсада?

— Ми да. Обаче нашта Филипс май е прекалила с пестеливостта си — съгласи се Алекс.

— И ние с теб трябва само да се промъкнем през кръговата защита, да проникнем в каньона, да убедим Филипс, че можем да я отървем, и след това да ликвидираме обсадата?

Алекс се прозя.

— Тъй е, мътните ме взели.

Стен напръска лицето си с камуфлажния спрей и отчаяно съжали, че не бе могъл да вземе два фототропни камуфлажни костюма на „Богомолка“.