Читать «Вълчи светове» онлайн - страница 43

— И си го пуснал по цялата планета?

— Ми да.

— И мислиш, че е адски забавно, нали?

— Ми да — съгласи се Алекс и отвори следващата бира.

Глава 13

Стен погледна мъжа срещу себе си и реши, че е потенциално опасен. Малко по-висок от него и доста по-тежък. Част от ястребовото му лице се движеше сковано — пластична реконструкция, предположи Стен.

Мъжът вероятно имаше скрито оръжие, насочено в Стен под масата. „Дано само не помисли да го използва“ — каза си Стен и хвърли поглед към Алекс, който се беше отпуснал на близкия стол, привидно задрямал.

— Всички са стари кранти — бодро заяви мъжът с ястребовото лице.

— Кой не е? — сви рамене Стен.

— Имам седемдесет и осем души…

— Седемдесет и двама — намеси се Алекс, без да отваря очи. — Двама в болницата, един вчера го пречукали, и трима в зандана, а ти нямаш мангизи да ги освободиш.

— Добри мъже — продължи мъжът с привидно равнодушие. — До един с боен опит. Половината са бивши гвардейци, останалите съм ги обучавал сам. По-добро не можете да намерите, полковник. — Много преднамерено сложи званието на Стен в кавички.

— Впечатлен съм, майор Восберх — каза Стен.

— Аз пък не съм, от договора, който предлагате — заяви мършавият офицер. — Прочетох обявата. Религиозна война. Двама скапани пророци. Търговски съвет, по дяволите! И тези… тези яничари.

— Разбрали сте всичко много добре — съгласи се Стен.

— И очаквате да натикам хората си в този въртоп за някакъв си скапан стандартен договор?

— Да.

— Няма начин.

Стен се наведе над масата.

— Вашата единица ми трябва, майоре.

— Но няма да я получите на тази цена.

— О, ще я получа. Случай първи: подписали сте за Алдебаран II; вашата страна е загубила. Следващ: бунтът на Кимкуи; въстаниците са победили и вие сте духнали от планетата, като сте изоставили повечето си снаряжение. Следващ: система Тарвиш. Подписали са примирие преди да пристигнете. Вие сте неудачник, майоре. Както каза моят старши сержант, дори не можете да си позволите да откупите бойците си от дранголника!

Восберх бавно стана и едната му ръка много небрежно посегна към копчето на куртката му.

— Не правете това, майоре — продължи Стен. — Седнете, моля. Вашите бойци ми трябват — и вие също ми трябвате жив, за да ги водите.

Восберх се стъписа. Стен не беше помръднал.

— Добре. Извинявам се, че изтървах нервите си.

Стен кимна, а Алекс стана и тръгна към бара. Върна се с три чаши. Стен отпи от едната.

— Да речем, че още съм на тезгяха — каза Восберх, след като отпи. — Работата е да разкараме тези яничари с техния шеф, нали така?

Стен изръмжа.

— Ами… — каза Восберх, изведнъж заинтересуван от нещо, което, изглежда, прочете в изражението на Стен. — Е, на това ще се върнем след малко. Как го правим? По-точно.

— Все още не съм уточнил отделните цели. За начало правим базата си на една планета, казва се Небта. Това би трябвало да зарадва бойците ви.

Алекс подаде на Восберх един фиш и продължи:

— Никакви големи кампании. Никакви комюникета. Убийства. Малки набези. Никакви десанти и отбрана. Атака — и изтегляне. С малко жертви.