Читать «Вълчи светове» онлайн - страница 28

— Направих компютърен анализ, сър — почна Махони. — Можем да прикрием съществуването на този Хикс-минерал вероятно за две, максимум за три И-години. А след това всеки авантюрист и предприемач в Галактиката ще се отправи към региона на Ерикс, за да забогатее.

— Както казах, златна треска — измърмори Императорът, докато усърдно приготвяше сьомгата за печене. Беше набрал шепа плодчета в края на полянката и по няколко листа от близките два храста.

— Плодчета от хвойна… тук са малко диви; две подправки, босилек и мащерка, които засадих преди двайсетина години — обясни той. Разтърка сока от хвойната по двете парчета сьомга, след което смачка листата и направи същото.

Махони продължи:

— По ваша заповед, сър, наредих на екип „Богомолка“ да се върне по най-прекия път от района на Ерикс в Първичен свят.

— Естествено… това е пътят, по който биха тръгнали най-нетърпеливите ми миньори, стига новината да стигне до ушите им.

— Маршрутът водеше през купа Лупус — каза Махони.

— Това пък какво е, по дяволите?

— Няколко стотици слънца… планети… предимно населени… далече в края на Галактиката.

— Населени от кого, ако мога да попитам?

— Корабът на екипа ми се е натресъл на един от бившите кръстосвачи на ваше величество. „Турнмаа“.

— Добре ли са? — запита с безпокойство Императорът, забравил цялото си привидно безгрижие.

— Добре са. Кръстосвачът почнал да стреля, екипът ми кацнал на някаква първобитна планета. „Турнмаа“ дошъл след тях. Така че завзели кораба. Оставили мъртви двеста души екипаж в черни униформи и се върнаха на „Турнмаа“.

— Гадна тайфа момченца и момиченца гледате в тази ваша „Богомолка“ — каза поуспокоен Императорът. — Да ми обясните защо тия гадняри са скочили на кораба ми? Нали уж трябваше да прилича на скитаща миньорска сонда?

— Почнали да реват: „В името на Таламеин“ — отговори Махони. Предпочиташе както винаги да избегне прекия отговор.

Императорът приседна на дънера.

— Таламеин! Мислех, че съм им забил кол в сърцето още преди десет поколения!

Никой психоисторик никога не е успявал да обясни защо, през цялата човешка история, са идвали и са си отивали вълни от месии. Никой и никога. Вижте например дузините „спасители“ от 20 в. преди Христа до 60 г. след Христа, прокарали пътя на римляните.

Подобна вълна беше помела Галактиката преди около четиристотин години. Откакто Императорът бе разбрал, че на всяка култура трябва да се позволи религиозна свобода, не можеше да предприеме почти нищо, докато някой определен месия не решеше, че тъкмо той лично е крайната благодат на Всемогъществото и не обявеше джихад. Дотогава Императорът трябваше да стои кротко, да поддържа мира и да търпи.

А за търпене — колкото искаш.

Например — месията на Ендимион VI, който бе решил, че всички жени на планетата са негова лична собственост и че всички мъже са ненужни. Първият интересен резултат се изрази в това, че цялата мъжка част от населението, правоверни плюс-минус неколцина набързо изклани неверници, се самоубиха. А още по-интересното беше, че месията се оказа импотентен.